Има една ретро порода хора у нас, които може да не живеят в соца, но соцът завинаги ще живее в тях. Цялото им светоусещане е като от страниците на “Работническо дело” или екрана на “По света и у нас”. През тяхната оптика, ценностите на европейската цивилизация се възприемат като чужди клишета и “либерални” фрази.
Изглежда такава персона е и шефката на СЕМ Соня Момчилова. Попадна ми вчера нейно интервю по БНТ при Георги Любенов. Общо взето, есенцията е, че за СЕМ, т.е нея, свободата на словото е най-ценна и затова не вижда смисъл СЕМ да се намесва при постоянните жалби срещу начина по който се отразява войната в Украйна в ефира на обществената телевизия. За по-голяма убедителност, госпожата дори призова журналистите да не следват западните щампи за “агресор и жертва”, а да мислят и търсят причините за войната, с подсказката, че явно има такива за нея, които да променят налаганото ни отвън възприятие. Нещо като Румен Радев в пола.
Къде е капанът на тази опасна заблуда?
Макар да звучи парадоксално, свободата
на словото е един от най-популярните инструменти, с които може се да разглоби и унищожи една демокрация. Приложена в своя абсолют, всъщност пълната свобода всеки да си говори каквото иска убива словото, изпразва го от съдържание, обърква хората и ги прави безразлични, апатични и сковани за каквато и да било гражданска активност за решаване на важните проблеми за обществото и държавата.
Според знаменития философ Карл Попър, “безграничната толерантност (и към всяко мнение, б.м.) води до изчезване на толерантността. Ако разширим безграничната толерантност и до тези, които са нетолерантни, ако не сме готови да защитаваме едно толерантно общество от покушенията на нетолерантните, тогава толерантите ще бъдат унищожени. И толерантността ще изчезне с тях.”
Когато има война в близост до нашите граници, то естествено как се отразява тя става елемент на нашата национална сигурност и знак за нашия избор на ценности. Дори хипотетично да е имало някаква заплаха за Русия и затова тя да е почнала първа войната - то е абсурдно явно или неявно да се оправдава война, свързана с варварска жестокост към незащитени хора, бомбардиране на мирно население, убийства и зверства над деца, жени и възрастни хора, всевъзможни нарушения на международните конвенции за водене на война. Защото става дума за престъпления срещу човечеството.
Е, как може да се очаква журналистът да е обективен, ако това не му е основният ракурс в отразяване на войната и така тя или той имплицитно оправдава престъпленията срещу човечеството, извършвани от Русия?
Наистина, свободата на словото не бива да ограничава гледните точки. Но различните гледни точки трябва да се изразяват от гости-коментатори, които не са лица на самата телевизия. Не може БНТ да няма ясна позиция към войната, а водещите й журналисти да бъдат безпристрастни като футболен коментатор на мач между “Левски” и ЦСКА. А дори да се канят гости, които експлицитно или имплицитно симпатизират на Путин и Русия - то тяхното присъствие като брой, честота и часови пояс не трябва да търси “баланс” за постигане на някаква мнима обективност, която да поставя под съмнение позицията на БНТ към войната.
За разлика от частните телевизии, които са с изцяло комерсиален характер и медийният им продукт цели максимизация на печалбите, то обществената телевизия се издържа основно с нашите данъци. Затова тя е длъжна не просто да споделя, а да образова зрителите за ценностите на избраните от България геополитически съюзи, вместо перфидно да прокарва идеологията и гледните точки на враговете на тези ценности.
За да прозвучи по-ясно в своята абсурдност разбирането на Момчилова за свободно слово ще цитирам пасаж от писмото на българите в Украйна до нашите институции:
“Призоваваме ви да спрете продължаващата в българските медии руска пропаганда, която ни наранява, компрометира и оскърбява паметта на загиналите герои-българи.”
Икономистът Евгений Кънев, Фейсбук
