Дългогодишната политическа безизходица в България заплашва да отложи плана й за приемане на еврото на 1 януари 2024 г. във време, когато евроскептичната и проруска партия "Възраждане“ е все по-гласна, а самите българи са дълбоко разделени по въпроса със замяната на лева.
Присъединяването към еврозоната би помогнало на България, най-бедната държава-членка на Европейския съюз, да привлече повече чуждестранни инвестиции и да си осигури повишаване на кредитния рейтинг, което би могло да намали разходите й за финансиране на дълга, казват икономисти, цитирани от агенция "Ройтерс".
Освен това тази балканска държава отдавна е обвързала националната си валута с лева.
Близката Хърватия, която също е зависима от приходите от туризъм, е на път да приеме единната валута през януари 2023 г. Но България, разтърсена от поредица от избори, които доведоха до още един висящ на косъм парламент, загуби инерция в плановете си за влизане в еврозоната, казаха шефът на Българската народна банка Димитър Радев и рейтинговите агенции.
Основните политически партии в Народното събрание подкрепят целта за приемане на еврото през 2024 г., но държат поляризиращия въпрос встрани, страхувайки се да не загубят избиратели.
В същото време националистическата партия "Възраждане“, която се превърна в четвъртата по големина фракция в парламента, гласно води кампания срещу еврото, заявявайки, че то ще „унищожи икономиката“. Това засяга много българи на фона на забавяне на икономиката, които се опасяват, че преминаването към еврото ще подхрани вече високата инфлация.
Проучване на Евробарометър през юни показа, че 44% от българите подкрепят присъединяването към еврото – спад от 54% през пролетта на 2021 г. – докато 54% са против, спрямо 44% година по-рано.
Много хора се опасяват, че злоупотребата с ценообразуване по време на преминаването към еврото може да доведе до повишаване на цените. Доклад на Европейската централна банка, който анализира въвеждането на еврото през 2002 г. в 12 държави, не откри "никакви доказателства за значително въздействие върху цените на общо ниво в резултат на преминаването към еврото в брой“.
За много млади българи с по-добре платена работа приемането на еврото е единственият път напред за страната, която се присъедини към ЕС през 2007 г.
След изборите миналия месец, четвъртите за по-малко от две години, България е изправена пред трудни преговори за съставяне на правителство. Не могат да бъдат изключени нови предсрочни избори, които могат да изложат на риск приемането на законите, необходими за влизане в еврозоната.
"Въпросът...е дали България ще остане за неопределено време в бъдеще закотвена в дълбоката периферия на Европа с присъщата си бедност, корупция, институционална слабост... или трябва да се положат общи усилия това да се промени чрез ускоряване на вече сериозно забавен процесът на присъединяване към еврозоната“, каза шефът на БНБ.
След неговото изказване парламентът прие решение, с което призова служебното правителство да ускори работата с институциите на ЕС, за да гарантира, че България няма да изпусне поставената през 2024 г. цел.
Двете най-големи политически партии - дясноцентристката ГЕРБ и реформаторската ПП го подкрепиха. Фракцията "Възраждане“ гласува против, а приятелските на Русия социалисти в лицето на БСП и партия "Български възход“ се въздържаха.
Рейтинговите агенции Standard & Poor's и Fitch, които оценяват България на инвестиционен клас BBB, заявиха, че влизането в еврото би било кредитно положително за България.
Вицепремиерът Атанас Пеканов каза, че временното правителство е решено да засили работата, за да може България да влезе в еврото навреме.
Страната отговаря на повечето номинални критерии за приемане на единната валута, с изключение на инфлацията. През септември средната инфлация в еврозоната е 9,9%, докато хармонизираната за ЕС цифра за България е 15,6%.
Друга потенциална пречка е липсата на ясен план за фискална политика за следващата година, след като служебното правителство заяви, че няма да представи проектобюджет за 2023 г. на парламента, докато фискалният дефицит може да скочи до 6,6% от БВП.
Анализаторите казват, че въпреки че може да има известна гъвкавост по отношение на номиналните критерии, страните от еврозоната все още трябва да бъдат убедени, че България може да се бори с широко разпространената корупция и да прилага ефективно мерките срещу прането на пари.
