Парламентът прие на първо четене промени в пакет от данъчни закони. Става дума за промени в Закона за ДДС, за данъците от доходи на физическите лица, за корпоративното подоходно облагане и Закона за акцизите и данъчните складове.
Създава се нов данък, с който ще бъдат облагани печелившите енергийни фирми. Налогът, получил работно заглавие "временна солидарна вноска" има за цел облагането на свръхпечалбите с 33% на над 30 компании в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването.
Свръхпечалбата ще се изчислява като разлика от печалбата на дружеството от тази и следващата година и средната стойност на печалбата на дружеството за последните четири години. Според анализ на Министерството на финансите това ще донесе за тази година приходи на хазната от 72 млн. лв. Новият данък ще бъде временен и ще действа до края на тази и през следващата година, предаде БНТ.
С промени в Закона за корпоративното подоходно облагане се предвижда удължаване на срока на прилагане на данъчното облекчение за извършване на производствена дейност в общини с висока безработица.
Народното събрание одобри промени в регламента за данъчни облекчения за деца, с които се дава възможност при починал родител, който е получавал данъчното облекчение, то да се прехвърли на другия родител на детето, дори и той да няма трудови приходи. През 2022 година размерът на годишното данъчното облекчение за деца беше увеличен на 600 лв. за едно дете, 1200 лв. за две деца и 1800 лв. за три и повече деца. С приетите промени облекчението може да се ползва и авансово със заплатите за юли и октомври.
Без дебат парламентът одобри промени в Закона за Данък добавена стойност, предвиждащи корекциите на ДДС, свързани с намаляването на данъчната основа и начислен данък при несъбираемо вземане. Възможността за корекция на ДДС засяга фирмената задлъжнялост във връзка с доставени стоки, услуги, активи, за които не е получено плащане. Подобна мярка се прилага в по-голямата част от държавите-членки на Европейския съюз.
С промени в закона се въвеждат в националното законодателство изискванията и на европейски директиви по отношение на определени изисквания за доставчиците на платежни услуги. Директива 2020/284 на Съвета има за цел да допълни законодателния ДДС пакет за облагане на електронната търговия, е записал вносителят.
Промените съдържат и задължения за доставчиците на платежни услуги да предоставят определена информация за трансграничните плащания между държавите членки с цел правилното отчитане и облагане с ДДС на електронната търговия в Европейския съюз, както и да се разреши проблема с измамите с ДДС при електронната търговия чрез засилване на сътрудничеството между данъчните органи и доставчиците на платежни услуги.
Създава се и специален ред за доказване износа на стоки пред митническите органи на страната във връзка с доставката на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Европейския съюз от доставчик, неустановен съгласно митническото законодателство на територията на Европейския съюз.
Парламентът прие на първо четене промени и в Закона за акцизите и данъчните складове, внесени от Министерския съвет, с които се цели намаляване на административната тежест и създаване на облекчени условия за икономическите оператори, включително премахване на потенциални пречки пред данъчно задължените лица при прилагането на новите режими в закона, които предстои да влязат в сила от 13 февруари 2023 г.
Предвидена е и съществена промяна за лицата със статут на сертифицирани получатели по отношение на декларирането и внасянето на акциза, за получените акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава членка. Според приетите текстове акцизът ще се декларира и внася ежемесечно въз основа на месечна акцизна декларация, вместо досега предвиденото деклариране при всяко получаване на акцизните стоки.
Създаден е административен ред Агенция "Митници" да води регистър на издадените годишни сертификати за общото годишно производство на акцизните стоки, произведени от независима малка пивоварна или независим малък винопроизводител.
Предлага се отпадане на задължението за регистрация на лицата, които потребяват собствена електрическа енергия, произведена от енергия от възобновяеми източници за свои собствени нужди от централа с обща инсталирана общност до 1 MW.
Предложението е в изпълнение на поет ангажимент в Плана за възстановяване и устойчивост на България.
