Скандалът в Народния театър е свързан със задочния сблъсък между главния режисьор Александър Морфов и ПР на театъра Велислва Кръстева, която е бивш дългогодишен пиар на ДПС. След като на 10-ти ноември министърът на културата Велислав Минеков защити Морфов, последваха интересни реакции и вълнения в първата ни трупа и в съсловието. Някои видяха в реакцията на Минеков политическа намеса, а в случая това е професионална преценка от институцията, която представлява, както и въпрос на съпричастие и човечност.
Интересни са реакциите след изказването на министъра на културата проф. Велислав Минеков, който на 10.11.2022г. от своята институционална позиция и тежест, защити Александър Морфов в разразилия се наскоро скандал в Народния театър „Иван Вазов”. Поводът е премахването на табелката от вратата на ПР-а на театъра Велислава Кръстева от главния режисьор с мотива, че тя е политическо назначение и че докато е на тази длъжност тя е придружила почетния председател на ДПС Ахмет Доган на парламентарните избори на 2-ри октомври 2022 г.
Това не е първото несъгласие на Морфов с властта. През 2015г. режисьорът показва своята позиция, като заявява, че "Кабинетът и Борисов са абсолютно вредни за българското общество.” Тогава той изпълнява временно длъжността директор на Народния театър "Иван Вазов". Морфов е показвал, че няма проблем да защитава своите възгледи по ключови теми в обществото, макар това да му коства определена щатна длъжност в театъра. Водещото за Морфов е ценностите, които защитава и които прилага в изкуството си, защото както самият режисьор казва, неговите спектакли „са жалони на неговото мислене през годините.” И е лесно то да бъде проследено от тези, които ходят редовно на театър, както и от гражданските му позиции, които той без страх изразява. През 2019г. Морфов посочва, че иска „да освободи България от лумпените, които дерибействат вече 30 години”. През 2017г. Морфов казва разтревожено: "Живеем в общество, което се самоунищожава”. Интересно е дали и с тези думи не са съгласни колегите на Морфов? Морфов изразява тревогата си: "Човекът избира онзи път, който е най-бърз, лесен и изгоден. В нашето общество това се счита за нормално, а не бива. Хората са забравили качества като честност, уважение и други подобни, сега те се считат за "кухи”, макар и нашите предци да са ги намирали за важни." Морфов няма проблем и да си тръгне от Народния театър през 2015г., когато министър на културата е Вежди Рашидов. През 2021г. Морфов имаше сблъсъци с тогавашния директор Мариус Донкин, който по думите на режисьора е отказал да осигури нормални условия на труд за протичането на репетициите на "Хъшове”.
Всички днешни липси на единни реакции и позиции от театралната гилдия са странни на фона на 33 годишната ни демокрация, в която основна ценност е, че хората могат да изразят свободно мисленето си. Все пак не живеем в тоталитарните времена, в които за изразена позиция и несъгласие с повелята на партията, човек може да търпи преследване, страдания, унижения, да го привикат в МВР-то да дава обяснения, тормоз и др. репресивни техники. Въпреки това е имало хора, които са изразявали позиции, чиито пиеси са били спирани и т.н.
На 11-ти ноември актрисата Александра Василева, която е част от Народния театър, защити директора на театъра Васил Василев с аргумента, че той се грижи добре за театъра и за трупата: "Ако е възможно, това нещо, този нов директор, който е млад и перспективен, да не го превръщаме в поредната помия в тая страна.”, пише Александра Василева.
Тя допълва, че преди той да дойде като директор, актьорите дълги години са изкарали много години на ръба на оцеляването. За нея двайсет, а за другите ѝ колеги повече: "Дойде един директор, който вдигна заплатите, да. ( може да звучи тъпо, но тогава майка ми се разрева и попита - кой е тоя човек? И защо досега ви държаха в тая мизерия) Заплати от 5 хиляди няма в Народния. Не знам откъде се спряга тая информация . Има просто адекватни такива. Друго. Не разбирам защо трябва ние, актьорите да вземаме ( според медиите, министърът) страна и позиция. Ето аз бих казала какво мисля: Аполитична съм, политиката ме отвращава отдавна".
И нито медиите, нито политиците я подтикват да има позиция. Позицията е въпрос на личен избор и вътрешна мотивация. Свързана е със собственото светоусещане. С ориентирите за добро и зло, за допустимо и недопустимо, за морално и неморално. Явно годините на ръба на оцеляването са си казали думата. И тя е, че е по-добре да нямаш позиция под предтекст, че искаш да си свършиш работата: "Искам само да имам възможността да си гледам работата. А моята работа е да бъда проводник между автора и режисьора и съучастник, доколкото мога.”, допълва Василева.
Ключовото в случая е, че работата на актьорите е публична и тя е пряко свързана с даването на личен пример и предполага отговорност. Удобното скриване в анонимност не бива да е присъщо за хората на изкуството. Но дали наистина актьорите са най-бедната прослойка в страната ни? Всички други бедни, болни, социално слаби хора, не заслужават ли съчувствие, които от години се борят и са на ръба на оцеляването. Въпросът е риторичен. Със сигурност животът и стандартът на актьорите не може да бъде съизмерван със социално слабите.
Странна е тази реакция, в която една част от артистите уж не знаят какво се случва под носа им и в гилдията, а в следващия момент изживяват "огромен стрес”, който трае дълго: „основното нещо с което се занимават колегите от Народния театър , актьорите е как да издържат психически и физически следващия ден с репетиции и представления от десет сутринта, до 11 вечерта. И ги видях как припадат от преумора”, допълва Василева. Под публикацията на Александра Василева във Фейсбук има одобрителни коментари от колегите й: София Бобчева, Станислав Станев, Десислава Моралес, Мая Бежанска, Петринел Гочев и др.
Всички, чиято работа е не по-малко отговорна, не оповестяват публично за стреса, който изживяват. това са: хирурзи и лекари, които спасяват животи, учители, които си вършат съвестно работата по формирането на ценности и изграждането на личността на подрастващите, пилоти на самолети, от които зависи безпроблемното придвижване на много хора и др. Сигурно всеки преживява различен стрес не само на работното си място, но и в живота. Вероятно няма как точно в Народния театър да е по-спокойно и да не се чувства дискомфорт, защото политиката отдавна се е наместила навсякъде и е овладяла всички струкутри в държавата. Сектори, които не би трябвало по презумпция да са политизирани, са силно политизирани. Свидетели сме как в страната разпределянето на определен тип постове се осъществява на партиен, приближен до определен кръг от хора или друг принцип.
Не по-малко важна в този случай е реакцията на режисьора Бойко Богданов, който е основен конкурент на Васил Василев в състезанието за директор в Народния. Самият Бодганов също има конкретни позиции и реакции през годините. На 10-ти ноември 2022 г. в социалната мрежа Фейсбук Богданов защитава Морфов и не скрива разочарованието си от липсата на реакция от своите колеги: "Къде сте, бре, колеги режисьори? (Николай Поляков, Красимир Спасов, Теди Москов, Иван Добчев, Маргарита Младенова, Лилия Абаджиева, младите и т.н. и т.н.). Нали сте избрали професията като нравствени и естетически стожери и вестители на духовното израстване на Нацията?... Къде е съсловната ви реакция на случката?... Къде е изразено българското ви, професионално и гражданско достойнство в защита на един възглед?... Какво допущате да извършва в Националния ни културен институт това женче? Тоя…Доган…гепи част от морето и плажовете ни… Халал да са му! Но да пипа Национален стожер, не ви ли се види малце множко, а? Я се свестете! Срам“.
Ден по-рано, на 9-ти ноември, Богданов пише за скандала в Народния театър: "Туй с Везир Догановица в Народния си е баш дъното на дъното. Ама засега... щото като питали нашенци радио "Ереван" кога ний, българите ще го стигнем дъното, рекли им отсреща:"Че престанете да кОпате, бре!" Позицията на Богданов е последователна, защото на 8-ми ноември той пише: "Ние, малка група български интелектуалци, В епоха на тежка криза на моралните и професионални ценности в нашата страна, България, казваме: ЗАЩИТИ ДРУГАРЧЕТО СИ КОГАТО НЕГОВАТА ТЕЗА Е ПРАВДИВА И ЧОВЕКОСЪОБРАЗНА! И затова ние защитаваме другарчето си Сашо Морфов в неговата правдива и човекосъобразна теза: Политиката няма място в културата.
Културата има за предназначение да въздига човека в духовни висоти, а не да го коалира с временни несъществености. Народният театър на нашата малка, но вековна България, е Национален Културен институт, чиято задача и роля в обществото е да въздига хората в морален и човешки план , далече от политическите пристрастия и взаимозависимости. Ние заставаме зад нашето другарче , режисьора Александър Морфов и неговото въжделение. Застанете и вие, защото ако си нямате другарче, и вас скоро ще ви…няма.”, завършва недвусмислено Богданов. На 8-ми ноември Богданов отново пише: „По темата с Народния т-р, Сашо и пиарката на Везир Доган ще кажа само едно: исторически намесата на политика в театъра е довела до края на Малиер, до трагедията Булгаков, у нас- прогонването на Страшимиров и пр...Който не схваща това и не споделя негодуванието, е съучастник в безобразието.”
Богданов продължава: "Питам ви всички братя по отдаденост къде е вашето обществено произнасяне когато, за кой ли път в историята, Салиери се гаври с Моцарт. Хулиганството на Сашо в случая е само нещо като лакмус на противната ситуация, в която се оказахме с общи усилия – и според мен трябва да дадем публичност на същината на това грозно явление…“. В своя публикация във фейсбук Бойко Богданов определя случката в Народния като „свинщина, конюнктурна и омерзителна за автентичните хора на изкуството“. И призовава за подкрепа на Александър Морфов.
Под публикацията на Богданов Жана Караиванова, която е актриса и доскорошен директор на Националния филмов център казва: "Дръжте политиката далеч от културните институти! Културата се предполага да е деполитизиран сектор". Актрисата и журналист Боряна Пунчева нарича „Мечтател” Бойко Богданов в опитите му да защити Морфов.
Доайенът режисьор Николай Поляков, когото Богданов споменава в публикацията от 10-ти януари отговаря: " (...)Тук съм, Бойко, на същото място, не съм мръднал. Но не разбирам екзалтацията по повод случката в Народния. Защото: Директорът Василев е силно обвързан с БСП и той никога не го е крил. Нито като директор в Ловеч и Плевен, нито като зам.-министър. А има ли някой, който не е дочул за общите интереси и взаимната обвързаност на БСП и ДПС, още от свалянето на Стефан Савов като председател на НС и правителството на Филип Димитров?“, пише той.
Поляков посочва още, че двама режисьори, които много харесва, Сашо (Морфов) и Явор (Гърдев), пряко или косвено с талантливите си постановки в Плевен „подпряха светкавичната кариера на В.В. до кабинета на "Иван Вазов". Наистина не разбирам защо сега някой е неприятно изненадан и се налагат геройски жестове“.
В тази ситуация освен защита на директора и колегите си, които имат нужда от спокойствие, за да творят, стана ясно колко не свободни са актьорите и колко разединена е гилдията. Иначе от години наред слушаме как актьорите се оплакват от лошите условия в България, от заплатите, от министрите на културата и че все нещо трябва да започне да се променя. Стана ясно и друго. Има огромно разминаване между говорене и реални намерения. Както и че някой актьори въобще не искат да променят ситуацията, защото без проблем се приспособяват към нея. "Предпочитам опасната свобода пред спокойното робство” е казал Жан-Жак Русо. Дали тези актьори са готови да платят за своята опасна свобода или е по-добре да се намират в сигурното. Свободата предполага полет на духа, която е изключително важна за творческите личности. Отговорът, който се набива на очи, е ясен.
Ако не е ясно за тези, които предпочитат да нямат позиция, тази борба, която води Морфов освен за цялото общество е и за вас, защото с премълчаване, "замитане”, подминаване и подценяване овладяването на мисленето на населението и държавата ще продължи. И тогава спокойно няма да бъдем общество. Ще бъдем население, което живее на територията на България.
Ясно е, че Александър Морфов е непримирим. Това се случва тогава, когато човек има съвест, която следва. Не е първият случай, когато Морфов изразява своето несъгласие и има проблеми с ръководството. Само че разликата между него и много други е, че той няма проблем с това да си тръгне, защото има гражданска позиция и морал, които да отстоява.
Ирина Тодорова
