Като държава ние бягаме след вятъра в случаи като този с изчезналото дете в Перник. Би трябвало да работим в съвсем различна посока и когато и да започнем ние ще сме безумно, безумно закъснели. Трябва най-накрая отговорните фактори, които ни наричат обикновени хора, да се занимаят с проблемите именно на обикновените хора. Защото ние сме ги избрали да решават нашите проблеми и им плащаме едни не лоши заплати. Да, това на тях няма да им се случи, може би те няма да се сблъскат с нито един подобен проблем, защото не им се налага да се сблъскват със системата, която е жестока.
Това каза пред ФрогНюз д-р Цветеслава Гълъбова, директор на държавната психиатрична болница „Свети Иван Рилски“.
“След този случай, който е пореден за изчезнал човек или дете с проблеми, да се замислят отговорните фактори тези пари, които ще се хвърлят сега за издирването, и трябва да се хвърлят разбира се, без значение колко са. Дали не беше по-добре да се хвърлят преди, така че да се минимизира риска от случването на такива тежки инциденти. Защото ако ги имаше дневните центрове, за които говорим от години за хора с психични разстройства, с ментални проблеми, може би нямаше да се стига дотам”, допълни тя.
“Ако това дете беше настанено в такъв дневен център, в който са създадени всички условия, да няма внезапно изчезване и с него да се работи както се работи с другите деца, а така и родителят щеше да може да ходи на работа, според вас дали щеше да има толкова много подобни случаи като този със Сашко.”
На въпрос дали е възможно Александър да се укрива вече трети ден, Гълъбова посочи:
“При хората с аутизъм, а те не са малко състоянията от аутистичния спектър, при някои от тях, да, може да се укрива, но това няма да е по начина, по който едно здраво дете би се укривало. Едно дете без аутизъм би се укрило, би избягало с цел да си направи шега и т.н. При децата с аутизъм, това укриване в кавички се случва по друг механизъм. Те са много чувствителни към различното, към непознатите лица. Имат много специфична емоционалност. Възможно е детето да е много изплашено и дано да е намерило заслон, място, където да прекарва на топло, защото времето вече е студено и да се крие от студа.”
“Това, което е хубавото в случая е, че има толкова широк обществен отклик, има хора, които сърцато и активно се включиха в издирването на детето.”
Според д-р Гълъбова е много важно и психолози да се включват в работата при разследването на подобни случаи.
“Единият начин е да оказват психологична помощ на близките и роднините на изчезналия човек или дете. Вторият начин е да се правят бързи психологически профили на изчезналите хора, чрез събиране на информация отново от близките и да се предположи по този психологически профил, къде човек би се скрил, как би реагирал, какво би направил”, подчерта д-р Цветеслава Гълъбова.
“В конкретния случаи има много широк обществен интерес, което е добре, хората помагат, включват се в търсенето, но близките са подложени на голям стрес. През социалните медии те получиха и обвинения, че не са се справяли, че не са гледали добре детето. Това обаче са хора, които нямат представа как се гледат близки със специални потребности. Колко е трудно и изтощаващо и колко държавата не помага."
"За всички хора с ментални проблеми не са полагат достатъчно грижи от държавата. Не се полагат грижи и за близките, които се грижат за тези хора. Те са подложени на огромен стрес, много често не работят, правят всевъзможни комбинации. Те се изтощават и психически и емоционално от гледането на един човек със специални потребности. Българите сме жестоки към тези хора”, подчерта д-р Гълъбова.
Коснтанца Илиева
