Пети ден стотици хора издирват Сашко от Перник. Пети ден хиляди в страната се притесняват за съдбата на 12-годишното момче с аутизъм, което изчезна и от него до момента няма и следа. По традиция – неособено приятна – всякакви „експерти“ се втурнаха в медиите да дават съвети, оценки и критики за организацията на търсенето и действията на различни институции.
Наистина са дразнещи подобни изяви. В редица случаи желанието на някои да попаднат под прожекторите е по-голямо от това да помогнат.
И разбира се, темата за убития край Елхово граничен полицай мина на втори план. Но пък няма пострадали българи от атентата в Истанбул – едно гайле по-малко…
Пети ден Сашко го няма. Пет денонощия при минусови температури през нощта, мъгли и вятър през деня – все неблагоприятни обстоятелства за оцеляването на дете, да не говорим за дете с проблеми. Оптимизмът в такива случаи помага, но и той започва да стихва с всеки изминал безрезултатен час. Здравият разум води към неприятно логични изводи за развръзката.
Разбира се, работи се по различни версии. Да оставим съответните органи да си вършат работата. Те ъс сигурност търсят помощ и съвет от изявени специалисти в тази област.
Но е добре да се знаят някои неща, които са пренебрегвани с години, най-вече заради изключително ниската здравна и социална култура на населението. Непросветени сме, боравим с повърхностни обяснения и вярваме на всякакви небивалици, появяващи се в социалните мрежи.
Бягството от дома е сериозен проблем за децата с аутизъм, а в някои случаи и за възрастните. За разлика от типичните деца, децата с аутизъм не бягат, за да привлекат внимание или да избегнат наказание, а защото не осъзнават опасността или не разбират, че са се изгубили и не могат да се върнат у дома. Това ги излага на голям риск (детето може да се удави, да бъде блъснато от кола, отвлечено и т.н.). Проучване от 2020 г., базирано на анкети с 1300 американски семейства с деца аутисти, е установило, че почти половината (47%) от децата с това заболяване „бягат“ или оставени без надзор (дори за кратко време) изчезват.
Децата обикновено тръгват нанякъде поради прекомерно безпокойство, силна възбуда или търсене на нещо, което привлича вниманието им. Често това може да бъде шумът на водата. Ситуацията се усложнява от трудности в общуването - дете или дори възрастен с аутизъм може да не е в състояние да поиска помощ или да отговори на обикновени въпроси.
Друго проучване, проведено онлайн, показва, че 92% от анкетираните родители вярват, че има риск детето им да избяга и да се изгуби. Те живеят с тази тревога и това ги травмира. Проблемът е сериозен и с неговото решаване трябва да се ангажират не само съответните институции на също така местната и държавната власт. Това се отнася до всяко населено място.
Във всяка община трябва да има план за действие при възникване на екстремна ситуация с аутист. Това важи за органите на МВР, прократурата и местната болница дори.
Детето може да избяга или да си тръгне всеки момент. Много често моментът е най-неподходящият.
Друга причина за безпокойство е рискът родители, които се грижат за човек с аутизъм, да се наранят, да получат временно психическо разстройство. Затова е задължително предварително в местните служби за спешна помощ и пожарната, например, да има информация за въпросното дете или възрастен.
Често чуваме изразът: „Такива хора Бог ги пази“. Може да е така, но това не изключва предварително да планирате определени действия, ако внезапно детето изчезне. Най-простото, но ефективно решение е да се направи карта за съответното дете или възрастен с описание на всичко, свързано с него. Нещо като информационна брошура. Това се практикува в много страни. Флаери също са много полезни, защото могат да се разпространят лесно и бързо на различни места, където се събират хора. Име, адрес и телефонен номер са задължителните неща вътре.
Да бъдем съпричастни, но и щадящи. Бивш полицай, който от години е извън системата, недоумява: това не било както трябва, имало съмнения, притеснявали го обясненията на бащата, пък следовите кучета… Самият той е известен повече с провалени разследвания, но иначе раздава щедро съвети и критики…
Хайде да оставим всички ангажирани с издирването на Сашко да си свършат работата. Очевидно е, че дават всичко от себе си.
А най-грозното е, че хипер активните коментатори и анализатори, раздаващи свети как и какво да се прави в издирването на Сашко, когато случаят завърши – Дай Боже щастливо! – ще се пренастроят моментално към следваща новина и отново ще „цъфнат“ в медиите.
Калин Недев, педагог
