Една лятна вечер легнах на една пейка и погледнах към небето. Тогава осъзнах, че стоя в средата на космоса с планета, залепена на гърба ми. Тогава за първи път започнах да разбирам гравитацията и силите. Опитайте известно време. Как да не искаш да си учен след това? Науката и изкуството са двете страни на една и съща монета.
Това заяви в интервю за ФрогНюз д-р Стивън Голдфарб, учен от ЦЕРН. Той се занимава с физика на елементарните частици и работи по експеримента ATLAS на ЦЕРН. Участвал е в експеримента L3 на Големия адронен ускорител, с който са поределени трите семейства елементарни частици във Вселената и е работил по ранни изследвания за търсенето на Хигс бозона.
Голдфарб ще бъде един от лекторите на форума “Ratio”, който ще се проведе от 19 ноември в София тех парк. Темата му е връзката между изкуството и науката.
Повече за форума може да видите тук.
Ето и цялото интервю:
Д-р Голдфарб, науката е неразделна част от живота ни. Повечето от нас дори не го осъзнават. Смятате ли, че е важно човек да е започнат с научния свят и защо?
Абсолютно. Това не е важно, само за да сте наясно какво се случва в света на науката, но за да разбирате процесите, през които преминават учените, за да разберат нашия свят.
Настоящите технологии, от телефони до електрически автомобили до медицинска диагностика и лечение, идват от внимателен процес на измерване, потвърждение (или не) и синтез на нашето разбиране.
Научната "теория“ не е някаква шантава идея, предложена от водещ на токшоу или политик. Това е математически последователен модел, който не само описва това, което знаем в момента, но също така прави точни прогнози за бъдещето - прогнози, които могат да бъдат тествани.
Само чрез този бавен методичен процес можем наистина да изградим знание (scientia). Не вярвайте на това, което четете в Twitter. Вярвайте на това, което учените публикуват.
Между другото, вие четете това в така наречената "световна мрежа" (World Wide Web) - подарък от ЦЕРН.
Вие сте част от форума "Ratio“ тази година. Фокусът е връзката между наука и изкуство. Как виждате тази връзка, къде я намирате?
Науката и изкуството са двете страни на една и съща монета. Учените и творците изследват света около себе си, правят нови и уникални наблюдения и после ги съобщават на останалата част от обществото. Артистите правят това чрез произведения на изкуството и музика. Учените правят това чрез документи. Едно и също е.
Това може да обясни защо много от нас учените практикуват изкуство и защо много художници са привлечени от науката. Ние сме братя и сестри.
Как бихте обяснили материата и антиматерията на едно дете? Как би изглеждало всичко това, ако трябваше да го нарисувате?
Антиматерията е същата като материята, но с противоположен електрически заряд. Електронът има отрицателен заряд. Частица с всички тези свойства, но с положителен заряд, се нарича позитрон.
Ако електрон срещне позитрон и те се ръкуват или целунат (в зависимост от това колко добре се познават), те ще изчезнат и ще се превърнат в енергия.
Това се е случило навсякъде при зараждането на Вселената. Цялата материя и антиматерия са се събрали и са се превърнали в енергия. Не разбираме само защо след всичко това остава малко прах. Този прах сме ние, а дори не трябва да сме тук. Но на мен ми харесва да съм тук...
Нека се върнем във времето, в което Вие самият сте били дете. Винаги ли сте се занимавали с наука? Спомняте ли си какво запали тази искра?
Мисля, че всички малки деца се интересуват от наука. Всички гледаме с любопитство света и се удивяваме от това, което виждаме - летящи птици, изгряващо слънце, плуващи риби, скачащи щурци, ярки звезди в ясна нощ.
Спомням си как вземах мрежа със себе си до една блатиста част на реката зад къщата, в която живеех. Вземах голяма лъжичка и след това се чудех на всички готини неща, които се мърдаха и гърчеха вътре. Кой не е изумен от маркировките на луната или пръстените на Юпитер или от това, което вижда за първи път, когато погледне през микроскоп или телескоп.
Една лятна вечер легнах на една пейка и погледнах към небето. Тогава осъзнах, че стоя в средата на космоса с планета, залепена на гърба ми. Тогава за първи път започнах да разбирам гравитацията и силите. Опитайте известно време. Как да не искаш да си учен след това?
Вие сте част от експеримента "Атлас” в ЦЕРН. Можете ли да обясните какво е това на някой, който няма представа?
Този експеримент е много голям детектор, който обгражда едно от местата на Големия адронен колайдер, където се сблъскват протони. Има четири такива точки и всяка има детектор. Другите са CMS, ALICE и LHCb. Ние всички сме като лещи на микроскоп, опитвайки се да надникнем все по-дълбоко в материята, за да разберем по-добре кои са градивните елементи, които изграждат нашата вселена. Колкото по-висока е енергията на сблъсъците, толкова по-дълбоко можем да изследваме.
"Атлас" е и много голямо международно сътрудничество на учени (повече от 5000), които работят заедно за изграждането, поддръжката и експлоатацията на детектора. Ние анализираме данните, които идват от детектора, като използваме много мощни изчислителни съоръжения, за да търсим модели в следите, които частиците оставят след себе си. Публикували сме повече от хиляда статии, всяка от които споделя със света подобрение на нашето разбиране за Вселената.
Но имаме още много да научим през следващите години.
Колко важни са откритията, които вие и други учени правите по време на този проект?
За нас е невъзможно дори да оценим ефектите, които нашите открития ще имат върху света, както беше невъзможно за Томсън да предвиди как обществото ще се промени поради неговото откритие на електрона. Работата на Нилс Бор и Алберт Айнщайн може да бъде намерена в нашите телефони. Глобалната мрежа, изобретена в CERN за комуникация на научни публикации, позволява на тези телефони да споделят данни по цялата планета. Микроелектрониката в телефоните не би била възможна без фундаменталните изследвания, предшестващи тяхното разработване. Не мога да предскажа как ще работи Higgsmobile, но си представям, че моите пра-внуци ще бъдат щастливи, че ги направихме възможни.
Колко близо сме до разбирането на тайните на тъмната материя и по-важното – как това познание може да промени живота ни и начина, по който възприемаме Вселената и живота като цяло?
Няма начин да знаем колко близо сме до откриването на тъмната материя. Това, че знаем, че съществува и съставлява около 80-90% от цялата материя, вече е доста впечатляващо откритие. Това, че можем да картографираме разпространението му в нашата вселена, също е доста впечатляващо. И все пак не знаем от какво е направено. Ако това е елементарна частица, въпросът е само дали можем да изградим устройство, което да я произведе и/или да я открие.
Разбира се, както при бозона на Хигс, невъзможно е да се предвиди как бъдещите поколения ще използват това знание. Разбира се, затова имаме деца.
Какво мислите, че ще бъде най-странното нещо след 50 години?
Надявам се, че след 50 години ще сме обърнали унищожаването на планетата и ще осъзнаем колко е важно да се грижим за нея.
Дотогава може да сме изпратили хора на Марс, но тогава ще осъзнаем още повече колко ценна е собствената ни планета. Може дори да сме чували сигнали от интелигентен живот другаде, но бързо ще разберем, че този живот е на милиони или милиарди светлинни години и вероятно вече не е наоколо. Разбира се, нищо от това не е толкова странно, колкото фактът, че моята група, Canettes Blues Band, най-накрая издаде хитова песен и ще бъде на турне в София.
интервю на Джесика Вълчева
