Военният министър Димитъредикойси се изтъпанил пред колегите си от НАТО и гордо заявил, че България може да обучи шейсет санитари от украинската армия. Този човек, простете за високата титла, говорил от името на България! Само че България може да направи много повече за Украйна, отколкото стига неговото ниво на национална принадлежност.
Санитари може да обучи и Българския червен кръст, при това с по-добра организация и резултат, предполагам. От нас се очаква адекватност, съпричастност и ако може – морал.
Случайникът Димитъредикойси може да е бил на различни длъжности във Военно-въздушните сили, но това далеч не е гаранция за качество. Още повече като знаем, кои и как правеха кариера в армията…
Думите ми сигурно ще го обидят и ядосат но това е без значение, защото това, което той прави с честта и достойнството на българите е потресаващо.
Преди двайсетина години, когато за Афганистан заминаваше първия наш контингент, стана ясно, че ще отговаряме за санитарното обслужване в определен сектор. Тогава в армията се роди изразът „теляци“, който медиите използваха. Не беше смешно, - тъжно беше.
Оттогава над 11 000 наши бойци и командири минаха през Афганистан, справяха се достойно със задачите и не дадоха нито една жертва. Имахме мисии и в Ирак, където 13 българи загинаха, сражавайки се. Спомням си покъртителната история, която се разигра в Централния военен клуб на 27 декември 2003 г. През деня оттам минаха стотици граждани да изразят скръбта и уважението си към паметта на жертвите на атаката срещу база ни в Кербала. Президент, министри, висши военни също бяха там.
На сутринта минах случайно оттам и надникнах да видя залата – бях дежурен по брой в „24 часа“ и професионалното ми любопитство ме подтикна да видя залата. Отворих вратата и… онемях. Целият под бе покрит с чаши, фасове, салфетки и прочие боклуци! Една от чистачките ми каза, че вечерта е имало новогодишен банкет на военни, които яли, пили и се веселили до късно през нощта. Часове преди това там лежаха телата на техни колеги…
Фотографиите на колегата Пиер Петров бяха отличени след това с някаква награда, но едва ли това му е доставило голяма радост. Беше грозно. Беше болно. Унизително беше.
Разказвам този мрачен случай, защото нищо не се е променило оттогава. Т.нар. елит демонстрира сериозност и загриженост, но всъщност мисли за друго... Така и не схванаха разни хора, че случайно са попаднали на постове, които не са им по мярка.
Сегашният военен министър от месеци създава впечатление, че е командирован от ген. Шойгу. По времето на Варшавския договор имаше военни съветници от Москва в София, но днес Кремъл си има цял министър. И какво друго да си помисля, когато това лице говори от наше име и предлага да обучим 60 украинци за санитари.
Бърза справка в интернет покава, че подобен курс може да се завърши за едни и петнайсет дни. Пиковият момент е „срещата“ на обучаемите с манекен/кукла. Страхотно, нали?
ВМА наистина може да проведе такова обучение на супер ниво, но ВМА може много, много повече от това. Разгръщането на полеви болници и операционни е само едно от нещата, с които е известна по света.
Същият ден, когато Димитъредикойси блесна с предложението към НАТО и Киев, Германия и Словакия обявиха, че правят център за ремонт и поддръжка на бойна техника и въоръжение на Украинската армия. Всичко ще се извършва по експресен начин.
Нашите политици и военни също бяха предложили подобна услуга, но нищо не се получи. И не защото нямало заявки от украинска страна, а защото сроковете бяха с времетраени на индийски сериал. Това го казват военни експерти, от което става ясно, че политическите заявление от София са блъф.
Съмнявам се доколко качествено и бързо можем да обучим и санитари, познавайки родната бюрократична машина.
Не ме разбирайте криво: съмненията ми са към политиците и висшето ръководство на военното министерство, а не към хората от войската. Познавам страхотни български офицери и сержанти, на които такива като министъра не могат да се сложат на малкия пръст. Те могат да обучат и да предадат знание и опит на украински бойци от всякакви специалности.
И като предлагаме обучение на санитари, що да не разширим периметъра и да обучим и гробари. По устав, тази дейност във военно време се възлага на военните оркестри в частите.
Какво друго ни остава, след като Димитъредикойси ясно заяви преди време, че докато той е военен министър нито един патрон няма да замине от България за Украйна. Това трудно се коментира. Но е повод за срам.
(Без)мозъчният тръст на върха в МО толкова може. Аз така го разбирам. И това не ми е безразлично. По много причини, както сами предполагате.
И да не се сърди върхушката в армията и политиката, която се напълни с о.з. военни, че ги наричат „зелен чорап“. Обидно е, но за някои съвсем заслужено.
Руският генерал Лебед, вече покойник, бе казал: Генерал политик е все едно евреин еленовъд.
Огнян Стефанов
П.П. Не очаквам да чуем нещо смислено от тези хора и за инцидента с двете ракети в Полша. Ще го извъртят по килифарски и ще го докарат до целуване ръка на…? Познахте, с П започва.
