Проучваме 300 обекта в цялата страна това лято Софийското метро ще минава през римска Сердика На държавно равнище само се говори за унизителното финансово положение на науката ни, но няма политическа воля нещата да се променят в положителна посока, казва ученият.
Доц. д-р Людмил Ф. Вагалински е зам. директор на Националния Археологически Институт с Музей (НАИМ) при БАН. Той е издател и главен редактор на “Archaeologia Bulgarica”. Научните му интереси са свързани с праисторията, античната археология, римско история и археология, история на Великото преселение на народите. Автор е на редица научни статии и няколко книги.
Интервю на Мая Стоянова
- Г-н Вагалински, тази година по-късно започна археологическото лято, колко обекта ще проучвате, какъв е акцентът за сезона?
- Археологическият сезон започна по-късно, заради новия Закон за културното наследство, който влезе в сила през април 2009. Трябваше административно да се стикова работата на колегите археолози с нови изисквания на Закона. Наложи се част от наредбите и документацията за разрешителния режим за археологически разкопки да бъдат актуализирани и това ни забави. Но въпреки това тази година ще проучваме около 300 археологически обекта на територията на България.
Усилията на българските археолози са съсредоточени през тази година върху спасителни разкопки, които са свързани с големи инфраструктурни национални проекти, нуждаещи се от спешно археологическо проучване. Такива проекти са например магистрали „Тракия” и „“Марица“, пътят Кърджали-Подкова-Маказа, където се проучват разнообразни обекти от различни епохи – праистория, античност и средновековие. Там работят екипи от Националния археологически институт с музей при БАН, колеги-археолози от университети и музеи в страната.
През есента се надяваме да подпишем нов инфраструктурен договор – „Набуко”. Вече сме на финалната права. Става дума за мащабен проект, който обхваща трасе с дължина от около 410 км и 500 метра ширина. Есента трябва да проведем интензивно теренно издирване в тази ивица, прекосяваща от югоизток на северозапад страната. По наша предварителна преценка ще бъдат регистрирани между 300 и 600 археологически обекта в сервитута. Впоследствие те трябва да бъдат спешно археологически проучени, за да се освободи трасето за строителство. Археологическите резултати от „Набуко“ ще обогатят Автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България“, изградена и поддържана от Националния Археологически Институт с Музей-БАН.
До края на годината трябва да завършим архелогическото проучване на газтрасе между Добрич и Силистра. Археолози от НАИМ-БАН регистрираха миналата пролет няколко интересни археологически обекта. Досега трябваше да сме подписали и изпълнили нов договор с „Булгартрансгаз“. За съжаление и в този случай инвеститорът чака до последния момент, отлага, опитва се да заобиколи изисквания на Закона за културното наследство или поне да приравни науката археология със строително-изкопчийски дейности. Все още и министерства, и общини, и големи национални компании трудно приемат, че задължителните археологически проучвания струват с пари, които трябва да се планират навреме и съвместно с българските археологически институции.
- Разкажете за обектите, които са по-интересни, привличат ли и чужди учени?
- Трудно ми е да откроя кои от тях заслужават по-особено внимание, защото всеки обогатява знанието за миналото на земята ни. Все пак ще спомена някои археологически обекти за тази година: манастира на острова „Свети Иван“ край Созопол, късноантичната и средновековна крепост Кастрици в резиденция Евксиновград, римската колония Деултум край село Дебелт, Бургаско, античния некропол на Месамбрия (Несебър), праисторическата селищна могила край село Юнаците, Пазарджишко, тракийската царска резиденция в местността „Кози грамади“ край Хисаря.
Надяваме се от 1 август държавата да финансира проучванията на емблематични археологически обекти, каквито са нашите средновековни столици – Плиска, Преслав, Търново и специално хълма Трапезица. Там колегите от филиала на НАИМ в Търново разкриха добре запазена фортификационна система. Предстои уточняване времето на нейното изграждане – през 12 век по време на византийската власт или в началото на 13 век от възстановената (Втора) българска държава.
Археологически изследвания са разгърнати и по река Дунав. В Нове край Свищов, например, работят колеги от НАИМ и от Полша. Те имат прекрасни резултати при проучването на този внушителен лагер на римски легион. През 2012 година ще се проведе за пръв път в България (Русе) световният лимес конгрес. Инициатор е НАИМ. Дунав е бил и римска граница.
Екипи от НАИМ и английски колеги от Нотингам започнаха това лято проучване на къноантична крепост край село Добри дял, Лясковско.
Друг перспективен археологически обект е древен златодобивен рудник в местността “Ада тепе” край Крумовград. Датира се в края на второ хилядолетие преди Христа, тоест приблизително около времето на Троянската война. Засега само подобен рудник от Грузия е по-стар от нашия в рамките на Европа. Другата седмица НАИМ ще сключи договор за археологически разкопки на „Ада тепе“ с канадската фирма „Болкан енд минерал майнинг“, която очаква да получи концесия за златодобив в местността. Рудникът ще бъде изследван от нас максимално интердисциплинарно с договорена възможност за последващо изграждане на музей, посветен на древното рударство. На този обект вече работим по договор с немски колеги.
- Нагласите на обществото са да има винаги нещо сензационно в работата на археолозите, какви изненади очаквате?
- Досега от тазгодишните проучвания липсват находки, които да фокусират трайно вниманието на българите. Но това не ни смущава, защото целта на съвременната археология не са древни интересни предмети, а извличане на информация за миналото от тях и от тяхната среда. За да бъде тази информация изчерпателна и обективна, се провеждат разнообразни интердисциплинарни проучвания, в които освен археолози участват представители на други науки като палеоботаника, геофизика, химия, физическа антропология, остеология, геология, епиграфика и пр. Когато тази палитра от информация допълни чисто археологическите (стратиграфски) изследвани, тогава успяваме да кажем нещо ново и правдоподобно за древността на югоизточна Европа. Ние проучваме археологически обекти, не за да подреждаме красиви предмети в музеите или да произвеждаме медийни сензации, а за да обогатяваме историята за живота на древните хора. Археологическото изследване е трудоемък процес, различен от романтично-приключенската представа за „Индиана Джоунс“, който художествен герой е всъщност образован иманяр.
Проблемът е, че през последните 20 години българското обществено мнение беше подведено, да не кажа корумпирано, като му се внуши, че успешният археолог намира злато или постоянно произвежда „сензационни“ тези и „открития“. Наша грешка е, че не реагирахме навреме публично, а се ограничихме само със санкции, скрити за съгражданите ни.
Качественият археолог не се състезава с иманярите, защото рискува да се превърне в техен огледален образ като не спазва методиката на археологическото изследване, домогвайки се до обществено признание. Неудобно ми е, когато чета в интернет форуми заслужени укори към отделни колеги.
- Изгражда се метростанцията до ЦУМ в София, учените знаят, че под земята лежат археологически паметници от различни епохи, каква ще бъде съдбата им?
- Центърът на столицата се проучва археологически много интензивно през тази година. Екип от НАИМ работи усилено в участъка между ЦУМ и бившия магазин „Явор”, където е планирана метростанция. Откритите тук сгради и улици датират от края на І век след Христа до наши дни. Проучени са средновековни църкви, включително със стенописи. Намерени са много монети, римска бронзова тежест, оформена като бюст на богиня, накити от християнски некропол от османския период, разнообразна керамика. Министерство на културата и в частност неговото звено Национален институт за недвижими културни ценности (бившият НИПК) подкрепят пълноценно археологическите разкопки по метрото. Трудно е взаимодействието с неговите строители, които периодично нарушават предписанията за опазване на археологическото наследство и абсолютно невярно оправдават своето закъснение с археолозите. Впрочем, все по-често и чиновници, и строители извиняват организационната си слабост по планиране и изпълнение на инфраструктурни проекти с българските археолози. Връщайки се към софийското метро, бих искал да подчертая, че то ще бъде специално в световен мащаб, именно заради археологическата атракция, която ще бъде изложена в него, с произтичащите образователни и финансови ползи.
- От няколко години вашият институт прави статистика на теренните проучвания. Какво представлява тя и с какво ви помага?
- Преди пет години американски колеги се обърнаха към мен с предложение да представим в American Journal of Archaeology интересни резултати от археологическия сезон в България. Съгласих се, но при условие, че публикуваме изчерпателна статистика за всички теренни археологически изследвания, а не общоприетото пестеливо запознаване със субективно подбрани археологически обекти. Впоследствие я разширихме, публикуваме я редовно в списание Archaeologia Bulgarica, представяме я на годишните национални археологически конференции, организирани от НАИМ.
Така не само рекламираме по света българската археология, но и се ориентираме адекватно в своята работа, за да я подобрим. Често чужди колеги ме питат, как е възможно да правим такава общонационална археологическа статистика. Търпеливо им обяснявам, че повече от 40 години НАИМ организира задължителни годишни археологически отчети за всички археолози, провели през годината теренни проучвания, както и че тяхната документация се съхранява в научния архив на НАИМ. Коментарът на питащите варира от удивено мълчание до завистливо одобрение за ефективната пирамидална организация на българската археология, обогатена неотдавна със Асоциация на българските археолози.
- Какви са тенденциите, които очертава статистиката на археологическите проучвания през последните години?
- На първо място, все повече сме зависими от големи инфраструктурни проекти. Там са концентрирани интереси на държавата и очаквания на обществото, тоест инвестиции, които изискват нашите професионални умения. Така спасителните разкопки изместват постепенно традиционните планирани, на които се обучават студенти и се осъществяват подчертано научни проекти.
Втора тенденция, наложена от териториален дисбаланс в съвременното стопанското развитие на страната, е растящият дял на Южна България в българската археология. Същевременно през последните две години се наблюдава спад в археологическите проучвания по Черноморието ни, предизвикан от стихийно частно свръхзастрояване.
Трета, и то трайна, тенденция е свързана с поведението на частния бизнес. Статистиката ни показва, че той финансира археологически проучвания по неволя, а не защото законът го стимулира икономически. Финансовият статитически показател разкрива и липсата на достатъчно активност у българските археолози в търсене на паричен ресурс за техните изследвания. Като правило ние се фокусираме върху един възможен финансов източник за конкретен археологически проект, докато западноевропейските ни колеги търсят няколко. Нужно е да бъдем по-гъвкави и издръжливи в търсене на финансиране. Синдромът „България 1300“ трудно се преодолява, особено в някои хронологични дялове на археологията, традиционно свързани с гарантирано държавно субсидиране.
- В момента върви реформата в БАН, каква е перспективата за Националния Археологическия институт с музей в тази сложна ситуация?
- Преструктурирането на институтите в БАН не ни засегна пряко, защото тежката европейската проверка даде на НАИМ високата оценка „три А“. Това означава, че НАИМ е интернационален играч в полето на археологията, обслужващ адекватно интереса на българското общество и притежаващ отлична перспектива за развитие. Това признание обаче не трябва да ни главозамайва, защото е свързано и с отговорност да задържим тази оценка. Оттук нататък започват да те гледат под лупа, за да ти/си докажат, че всъщност не си толкова добър. А и ние си знаем слабостите.
Тревогата ни е, че поредното съкращение на бюджета на БАН (за второто шестмесечие разполагаме едва с 50% от нужната сума за заплати, да не говорим за режийната издръжка) практически убива възможността да заменим пенсиониралите се колеги с млади способни археолози. А без такива трудно ще покрием задаващите се спасителни разкопки, нито имаме бъдеще „А“. Методичното финансово мачкане на българската наука с оправданието „криза“ е антидържавно. Можеш да възстановиш стадо крави, да построиш завод, но стъпканата наука е като демографския колапс на България – не се наваксва.
- Очевидно преструктурирането на БАН не е решение за проблемите в археологията, какво друго трябва да се промени?
- Абсурдно е, че на учените в Академията се гледа като на чиновници, без които може. Ние сме на последно място в Европа по брой на учени на глава от населението. И което е още по-лошо, че като финансиране сме много под минимума, който всяка страна в ЕС трябва да отделя от брутния си продукт за наука. Тук не става дума за суми, а за съотношения. Това означава, че на държавно равнище само се говори за унизителното финансово положение на българската наука, но няма политическа воля нещата да се променят в положителна посока – независимо какви партии и коалиции от най-новата българска история са на власт. А без наука няма устойчив стопански напредък.
Иначе напоследък много се говори за културен туризъм. Когато идват дипломати и държавни делегации у нас ги водят в археологически музеи като нашия, когато трябва да покажем нещо на света – златото на траките ни измива очите, защото май няма с какво друго да се похвалим. Ами като е така, защо държавата не инвестира планомерно в археологията, щом искаме да правим културен туризъм? А не да финансира, например, разкопките на Трапезица, за да ги зареже напълно на следващата година и разкритото да се руши и обрасва.
- Новият екип на Министерството на културата демонстрира, че иска да води нов диалог с българската наука и култура, усещате ли вече някаква промяна?
- Такива индикации, що се отнася до финансирането на науката, и в частност на археологията, аз поне не съм забелязал отчетливо. То и науката е към МОН. Положителна промяна забелязвам в дейността на правоохранителните органи, които се стараят да вкарат иманярската истерия у нас в приемливи граници. Надявам се тази политика да се утвърди, а не да остане спомен за поредния правителствен пиар.
Притеснителното е, че засега този натиск се упражнява изключително върху иманярите на ниско равнище. Големите играчи не се закачат. Някои дори се налагат в публичното пространство като национални дарители и родолюбци. Такова лицемерие разяжда, и без това силно разколебания ни, обществен морал.
