Животът е уникален, дава се свише и всеки има право да го изживее, както прецени за добре. Но без това да влияе и нарушава животът на другите хора, това трябва дебело да бъде подчертано. В този смисъл постигането на мечтите е висша изява на това, което си представяме, че представлява животът ни.
Това се отнася и за главния прокурор Иван Гешев. С едно малко, но много важно уточнение: Гешев е на този пост не сбъдвайки своя мечта, а защото така се решили други хора. Животът и работата му не само не създават условия останалите граждани да изграждат живота си по своя воля, а в много случаи е пречка за това.
Както винаги се случва в живота, дори най-хитроумният и коварен план в един момент се разпада. Ще направи ли изключение проектът „Гешев – главен прокурор“.
Затова Гешев е предприел обиколка из България, посещения в Парламента, медийни изави и пр. Идеята е да избегне ролята на жертва, в която може да се окаже заради същите хора, които го „реализираха“ като главен обвинител. И дава всичко от себе си да си изгради ореол, който да бъде приет. Сантименти в подобни ситуации няма. И Гешев тръгва към нещо ново – например да стане част от нов политически проект или дори да го оглави. Затова трябва да ни се представи в светлината на народния герой, който се бори за справедливост, наказва лошите и пази слабите. Модел, стар колкото света.
В тази ПР акция до него е говорителката Сийка Милева, чиято роля в този момент е важна за него. Дали обаче тя не е пристанала на кукловодите по някакво тяхна идея за нейната роля във Върховната касационна прокуратура? Както и да е. В момента Сийка следва Гешев. Гешев громи депутатите и ги упреква в страхливост. Той мислел за народа и гинещите по пътищата, а те се страхували да се срещнат с него в парламента. Ще отида сам, - плаши ги Гешев в реч в старопрестолния град Велико Търново преди два дни. Там събрал публика от местната власт, местни прокурорски величия, които уж са независими, полицейски шефове и пред тях изложил вижданията си за управлението на държавата. Точно това направил: критикувал действията на различни институции, най-вече на законодателната и заявил, че той с двете си ръце (и Сийка до него) ще направи каквото е необходимо за нацията. Истински юнак, изправил се пред гадната ламя.
Гешев следва примера на един доскорошен ортак: „И аз обичам да се праим на луд, ама ти, г-н премиер, го праиш много успешно“. Това вече не е достатъчно и по примера на същия човек, главният прокурор обикаля и опитва да си проправи път към спасителен бряг. В ролята на Севда, е Сийка. Две Райнакнягини на задкулисието, до двама Георгибенковски на задкулисието, които препускат из държавата с хвърковати чети от охранители и шофьори. Но не да освобождават България, а да я командват и контролират. Защото ако ставаше дума за освобождаване, то истинското такова би било да се освободим от тях двамата. Това всеки го знае.
Във Велико Търново във вторник Гешев казал доста неща, но едно от тях прави особено впечатление: „Проблемът в България е, че държавата гони престъпника, нарушителя, а не обратното“. Хммм… А не обратното? Гешев ни казва, че престъпникът трябва да гони държавата? Твърди го главният прокурор на републиката?
Вече става ясно, че този човек толкова е свикнал с модела, при който мафиотите и бандитите гонят, контролират, грабят и мачкат държавата и за него това е правилното. Дори не осъзнава какво говори. Представяте ли си, колко много го дразни промяната? Дори най-малката, която застрашава неговия модел.
На 28 октомври Гешев заявява: „Ако ми отнемат правомощията, ще се чувствам по-свободен“. Е, като остане и без поста, ще е напълно свободен. Ще има цялата свобода на света да избере който си пожелае адвокат, например.
Думата възмездие ще добие актуалност. Защото „Няма нищо по-прекрасно от справедливото възмездие“, както е казал Хърбърт Уелс.
А може Гешев да стане след време депутат, правосъден министър, а защо не и премиер. И президент, дори. Защо не. България е страната на неограничените задкулисни възможности. Усещането на Гешев, че заслужено е на тази позиция, може неприятно да го подведе. Липсата на реална самооценка е половин крачка от ръба на пропастта.
Огнян Стефанов
