Проблемът на държавата ни може просто да се дефинира: прекалено много хора са в политиката да крадат. Заради достъпа до бюджета са готови на всякакви маймунджилъци и циркове, за да спечелят повече гласове и доберат до хазната - което няма нищо общо с политиката.
Смисълът на политика в демокрацията е да защитава платформа за развитие на цялото общество и да накара хората да я подкрепят. Да манипулираш съзнателно с глупости, които очевидно вредят на обществото, но носят гласове по един или друг начин е престъпление, а политикът е престъпник.
Чрез лъжа към кражба, чрез кражбата - нова лъжа, нещо като лъжа-кражба- лъжа прим. И така измамата става начин на функциониране на политиката, а криминалите - лице на държавата.
Такава измама е хартиената бюлетина - връщането обратно към нея с всякакви лъжливи аргументи е да се прикрие кражбата на вот, само чрез който може да продължи кражбата от бюджета.
Опорните колони на този модел в икономиката се казват олигарси. Те са инструментите за легализация на кражбата от политиците. Неслучайно няма много богат човек у нас, който да е без някаква рецепторна връзка с българския бюджет.
Условно 20% от населението на България се храни от транзакции с бюджета. Това е т.н. Рентиерска икономика - строителството с обществени поръчки, енергетиката, търговията с акцизни стоки (горива, алкохол и цигари), която прави условно 20% от БВП. Тя ангажира политици, бизнесмени с техните служители и държавни чиновници, които са политически представени от хартиената коалиция. Корупцията е нейния modus operandi , рентата - нейната “добавена стойност”.
Останалата част от икономиката - МСП на вътрешния пазар и фирмите- износителки - произвеждат условно около 80% от БВП на пазарен принцип. А техните данъци и сметки захранват рентиерската икономика.
Хората заети в реално пазарна икономика са условно 80% от населението, но са представени с малко над 20% в парламента от ПП и ДБ. Защото много от тях имат собствен живот, независещ от политиката и не виждат смисъл да гласуват.
С други думи, у нас 80% от хората са като пчеличките, които произвеждат меда, който други 20% търтеи чакат да опоскат.
И така ще продължи, докато пчеличките не са представени с 80%, а търтеите с 20% от депутатите в парламента.
Вместо обратно, както е сега.
Икономистът Евгений Кънев, Фейсбук
