Правният сайт lex.bg публикува списък с поредица от нарушения. Въпреки тяхната очевдност, той е приет за гласуване.
Българският законодател за пореден път доказва, че спазването на правото му е последен приоритет. Правният сайт lex.bg публикува списък с поредица от нарушения, които бяха извършени в приемането на ИК, който връща възможността за гласуване с хартиета бюлетина.
Ето пълният текст на публикацията:
Съгласно чл.19, ал.3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) Народното събрание извършва „оценка на въздействието на проектите на закони и кодекси, внесени от народните представители“. Законопроектът за изменение и допълнение на закон също е нормативен акт, както добре знаят и първокурсниците по право. При внесените между първо и второ четене на промените в Изборния кодекс десетки предложения това въобще не беше извършено.
Според чл.26, ал.2 от ЗНА „В процеса по изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица.“ Нищо подобно не бе направено при изготвянето на промените на Изборния кодекс.
Съгласно чл.26, ал.3 ЗНА „Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите“. А според ал.4 на същия член „съставителят на проекта публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения“. Според чл.28, ал.2, т.3 от ЗНА мотивите, съответно докладът, съдържат „финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба“. Естествено това не беше спазено.
Според чл.15, ал.1 от Указа за прилагане на ЗНА „Органът, който отговаря за изготвяне на законопроекта, го изпраща заедно с мотивите на заинтересуваните министерства, други ведомства или обществени организации, които организират неговото обсъждане и дават мотивирано становище.“ Естествено и това не е направено.
Мотивите на един законопроект следва да са основани на задълбочен анализ и съответно да почиват на проверени факти. В дебата по промените в Изборния кодекс мотивите са несериозно кратки, а съпътстващите изказвания – откровено неверни. Например – нямало гаранции за верността на машинното гласуване. Има доказана гаранция. Тя се разпечатва от принтера на машината – разписката, от която всеки гласуващ ясно може да види за кого е дал вота си. Всички разписки до една се броят и се сравняват с резултатите от машинното гласуване. И резултатът е, че при всички избори с машини няма никакво разминаване. Което означава, че не може да има каквито и да e съмнения за верността и точността на машинното гласуване.
Нямат нищо общо с истината изказванията на депутати и аргументи за промените в Изборния кодекс, че имало намеса в софтуера на машините, защото на последните избори на 7 от всичките над 11 000 машини бил излязъл надпис „Дневникът е подправен“. Това съобщение излиза при счупване на паметта при удар при транспортиране или събаряне на машината, дефектни флаш-памети, хардуерен дефект в USB слотовете, неправилно изключване на машините по време на работа. Казано с други думи – защитата на машините безотказно сработва в тези случаи. И тези причини нямат нищо общо с инсталирането на някакъв софтуер, който да прави измами. И това беше установено при детайлна проверка на експерти от ЦИК, Министерството на електронното управление, Българския институт по метрология и Българския институт по стандартизация. За това беше направено нарочно съобщение на Министерството на електронното съобщение, което е общодостъпно и общоизвестно.
С оглед на изложеното не става ясно защо секционните комисии трябва да броят разписките от машините и това да се отразява в протоколите. Единственото обяснение е – да се даде възможност да се фалшифицират и резултатите от машинното гласуване. Не е ясно каква е ползата от това поне за някои от партиите, искащи връщането на хартиената бюлетина.
Всичко това означава, че се връщаме към практиката да се купуват секционните комисии и наблюдатели, които да пускат допълнителни бюлетини от негласували и да фалшифицират изборните протоколи. Имаше едно дело пред Конституционния съд за избор на депутат от СДС и съдът, след като преброи бюлетините, касира избора и обяви друг кандидат за избран. При всяко детайлно броене биха се установили огромен брой неверни протоколи, ако съдът разреши такова броене, разбира се.
В САЩ най-използваните машини за гласуване са на „Смартматик“ – фирмата доставчик за България. Само да споменем, че поради разкритието на „Смартматик“, че президентът на Венецуела Мадуро не е зачел резултатите от машинното гласуване и е обявил други резултати, което, да повторим беше разобличено от „Смартматик“, Венецуела при Мадуро вече не работи със „Смартматик“ и се насочи към хартията. Така че „мадуровки“ няма как да бъдат тези, които са го разобличили.
Може да се отбележи, че в съответствие с определеното от избирателите е приетата от правната комисия промяна всички парламентарно представени партии да бъдат пропорционално представени в ЦИК. Още по-добре е в бъдеще да има по-малка ЦИК, състояща се от професионалисти. Така ЦИК ще е политически необвързана и ще е независима от тези, които се състезават в изборите.
Друга промяна в правилната посока беше замяната на „кабините за гласуване“, т. нар. „тъмни стаички“, с паравани. Но тук дяволът е в детайлите и добрата идея може да бъде провалена с изпълнението ѝ. В кодекса не беше записано какви да бъдат тези паравани. Така целта, поради която се въвеждат – предотвратяване на възможността платените гласоподаватели да снимат бюлетината си, може лесно да бъде опорочена.
Параванът трябва да е такъв, че да позволява на комисията и наблюдателите да виждат лицето на гласуващия. Сега какви ще са параваните, ще зависи от ЦИК и няма законови гаранции, че те няма да позволяват отчитането на контролирания вот.
Фалшифицирането на протоколи и при гласуване с бюлетина може да се прекрати или като се поставят машини за броене на бюлетините и всеки избирател си пуска бюлетината в такава машина след гласуване, или като такива машини се инсталират в преброителни центрове – така, както се прави например при изборите за кмет на Лондон и на още много места по света. Представители на ДПС заявяваха, че подкрепят такъв подход. Друга възможност за по-честни резултати е броенето да става в преброителни центрове, където е по-трудно да се подкупят преброителите и където може да има по-лесно наблюдение на броенето.
Няма никакво обяснение защо видеонаблюдението на броенето на гласовете не се записва, при положение че това не разкрива никакви лични данни. Няма как да се наблюдава броеното в над десет хиляди секции в реално време. При това положение видеонаблюдаването е безсмислено.
Всичко това е част от поредицата от причини да не може да влезем в Шенген и да не може да се отлепим от последното място по икономическо развитие в ЕС. Като резултат все повече млади хора свързват бъдещото си с чужди държави.
