Кретенизмът вирее като сипаница сред българските политици. Толкова е прилепчив, че кретените образуват множества, карантинирани в партии, по-далеч от проблемите на обществото, но максимално близо до държавната хазна. Някои кретени в тези множества ухаят на мента, сушена на месечина, в конски обор. Разхождат своята интелектуална и морална посредственост из телевизионните студия, които благославят със своето красноречие.
Това съдружие от политически кретени живее в комфорта на своя "аристократичен" кретенизъм. За този организиран, съдружен политически картел, притегнат с обръчи и охраняван от корпулентни крадци на банки, тънки магистрали и дебели еврофондове, вкопани в къщи за тъщи, всички българи сме израснали в обор. Това, че сме впрегатни коне за техните златни каляски, не означава, че всички сме родени в обор. Децата ни искат да растат като вихрогони.
Самодоволната умствена безпомощност на българските менти кумува на българската демокрация, окачена в бутафорна златна рамка върху зелен тапет, за да е пределно ясно на всички, че участваме в една организирана бутафория, натюрморт в телевизионен мизансцен - мента в гротескни очила, зелен, безвкусен, натраплив трон, позлатени рамки върху пастелено зелен тапет. Безпощадна метафора на българския политически "елит" - зелен ум в златна рамка.
Превръщането на една популация в идиоти става, след продължително управление на полуидиоти. Тези полуидиоти са сватовете на десетилетнатс българска сватба на мафията с политиците, наречена демикратичен преход, но всъщност е протяжно политическо и духовно пропадане на един народ, превърнат в популация от носталгици по едно несбъднато бъдеще.
Природата е разликата между душата и Бога, но понякога разликата е безпощадно голяма, а природата удивително изобретателна когато се забърза да превърне маймуната в човек. Крайният резултат е нискостеблено растение, което ухае на мента сушена в обор.
Коста Костов
