Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) – България протестира срещу недопустимо писмо от посланичката на Република Турция в България Айлин Секизкьок до генералния директор на Българското национално радио Милен Митев. АЕЖ настоява Министерството на външните работи на Република България да извика посланик Секизкьок, за да ѝ обясни, че в България не е допустимо журналисти да бъдат квалифицирани като терористи, защото отказват да служат на управляващите на своята или на чужда държава.
Асоциацията на европейските журналисти – България изказва своето възмущение от писмото на турския посланик у нас. В своята позиция АЕЖ определя, че реакцията на посланик Секизкьок е премерена.
Поводът за писмото на г-жа Секизкьок е интервю на водещата Силвия Великова с журналиста Мехмет Юмер. Юмер е поканен да коментира терористичния акт в Истанбул. Според АЕЖ Мехмет Юмер не налага своето мнение, а прави обзор на коментарите в турскоезичната среда. Юмер говори със съчувствие към жертвите и със съжаление констатира, че терорът продължава да бъде една от кървящите рани на Турция.
Асоциацията на европейските журналисти – България изказва възмущението си, че Айлин Секизкьок си позволява да съветва Българското национално радио какви събеседници да кани и какви не. По този начин се прави опит за нарушеване на редакционната независимост, като тази пъстъпка е опасност и за свободата на словото.
АЕЖ настоява Министерството на външните работи на Република България да извика посланик Секизкьок, за да ѝ обясни, че в България не е допустимо журналисти да бъдат квалифицирани като терористи, защото отказват да служат на управляващите.
АЕЖ изразява учудване от липсата на публичен официален отговор от ръководството на БНР. Липсата на реакция от БНР, както и от официалните държавни институции – МВнР и СЕМ – би създало опасен прецедент, че в България ще се толерират дипломати, които оказват натиск над медии и журналисти.
Ето пълния текст на позицията на Асоциацията на европейските журналисти:
В нарушение на чл. 41 (1) от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, Нейно превъзходителство прави коментари, влизащи в противоречие с чл. 39 и 40 от Конституцията на Република България. А те гарантират свободата на изразяване и неприкосновеността на медиите.
Поводът за писмото на г-жа Секизкьок е интервю на водещата от БНР Силвия Великова с журналиста Мехмет Юмер след скорошния терористичен акт в Истанбул. В интервюто Мехмет Юмер се държи като журналист и не налага своето мнение, а по-скоро прави обзор на коментарите в турскоезичната среда. Той говори със съчувствие към жертвите и коментира, че, за съжаление, терорът продължава да бъде една от кървящите рани на Турция.
Крайно учудващо е, че това интервю предизвиква подобна непремерена реакция от страна на посланик Секизкьок. Тя си позволява да съветва Българското национално радио какви събеседници да кани и какви не.
Дипломатическата представителка определя БНР като официалното радио на България. Това не е фактологично вярно, тъй като става дума за обществена медия, която се финансира с публични средства, но не следва да бъде държавна и да изразява единствено гледната точка на правителството.
Посланик Секизкьок засипва Юмер с неподплатени с нищо квалификации. Дори свързва името му с обвинения в принадлежност към организация, която според нея е терористична. Макар да не е била обявена за такава в Европейския съюз или където и да било в демократичния свят.
Асоциацията на европейските журналисти настоява Министерството на външните работи на Република България да извика посланик Айлин Секизкьок, за да ѝ обясни, че в България не е допустимо журналисти да бъдат квалифицирани като терористи само защото отказват да служат на управляващите на своята или на чужда държава.
По различни данни, Турция е най-големият затвор за журналисти в света. В момента там продължават да се намират десетки журналисти, повечето обвинени в престъпления, свързани с тероризма. АЕЖ нееднократно е призовавала режима на Ердоган да освободи всички журналисти и е изразявала солидарност с независимите турски медии, подложени на гонения, особено след опита за преврат през 2016г.
Не на последно място, АЕЖ – България изразява учудване от липсата на публичен официален отговор от ръководството на БНР. Видно е, че публикацията на сайта на радиото има сериозни разминавания с казаното в интервюто. Това обаче няма как да бъде основание за подобно поведение от страна на чужд посланик. Липсата на реакция от БНР, както и от официалните държавни институции – МВнР и СЕМ – би създало опасен прецедент, че в България ще се толерират дипломати, които оказват натиск над медии и журналисти.
Ирина Тодорова
