В своя профил в социалната мрежа Фейсбук писателката Мария Касимова-Моасе изрази възмущение от случващото се в Народния театър. За Мария Касимова определно е ПР да демострира, че е политически ангажиран с определена партия и същевременно да иска безпроблемно да се ”впише” в Народният театър, само защото има политическите позиции да направи това. Мария Касимова посочва, че е жалко Кръстева да пита кой е Александър Морфов, защото след сто години хората ще знаят и ще цитират Морфов, но ”пиарката, журналистка и политичка в едно Кръстева... едва ли. Даже не едва ли - направо няма изобщо да знаят ко
Според Мария Касимова-Моасе, която е експерт етикет и протокол, презентационни умения и комуникации, очевидно Велислава Кръстева не е добър ПР, след като
публично придружава почетния председател на ДПС Доган на изборите на 2-ри октомври. Мария Касимова посочва, че е учудващо предположението, че този акт няма да подразни хората: "Важно е, че си се изпуснал да направиш нещо, което един съобразителен ПР не би трябвало да прави."
Освен това Моасе посочва, че Велислава Кръстева дълго е работила за ДПС, като беше депутат от партията, но е странно, че експертът по комуникации за толкова много години не е успял да "покори сърцата на други, освен на обичайния си верски електорат и не очисти образа на лидера си."
Мария Касимова-Моасе посочва, че другото недопустимо в слачя е, че Кръстева се опитва да превърне един скандал от служебен в сексистки. ПР-ът посочи, че Морфов е насилник. Кръстева удобно се скри зад ролята на жена, като каза във Фейсбук, че от името на всички жени ще защити достойно името им и няма да се предаде. Явно за нея театърът е битка, а не кауза. Арена за сражения, в която да смажеш противника си, като очевидно имаш повече власт, политическо влияние и подкрепа от него. Сигурно това не възмущава Велислава Кръстева, а я издига още повече в собствените ѝ очи.
Според Мария Касимова-Моасе определя, че е редно да се знае, че в политиката и бизнеса полът не е от значение, защото това е автогол, тъй като Кръстева се поставя в "самосъжалителна позиция", която е недостойна. Мария Касимова посочва: "Никой не те е нападал като жена, а като ПР, т.е. в служебното ти качество, което не е за похвала, но със сигурност не е по полов признак."
Мария Касимова-Моасе изказва своето възмущение от това, че Кръстева демостративно пита: "Кой е Александър Морфов" в опит да го уязви, но така само показва лисата си на адекватна подготовка и затвърждава усещането, че някак не се вписва в Народния театър, тъй като има произход и принадлежност към политическите среди. Моасе посочва, че е " жалко да питаш един от емблематичните режисьори на българския театър кой е. Защото след сто години хората ще знаят и ще цитират Морфов, ама пиарката, журналистка и политичка в едно Кръстева... едва ли. Даже не едва ли - направо няма изобщо да знаят коя е тя!"
Мария Касимова-Моасе е категорична, че театърът ще продължи своето съществуване днес без ПР, но театърът е немислим без своите актьори и режисьори, защото на тях "трябва да им се осигури спокойна и сигурна среда да се развиват, без да се страхуват от цензура. Културата, съобразявана с цензура, не е култура, а обикновена художествена пропаганда. Истинската култура се прави и расте, когато изобщо не мисли за рестрикции. Това е, което трябва да се осигури на творческия екип на театъра."
Мария Касимова-Моасе казва, че е редно да си тръгне този, без когото театърът може. Тя би постъпила така, ако беше на мястото на Кръстева, но това е въпрос на достойнство и личен усет: "ПР на партия и ПР на театър по нищо не си приличат. В театъра онова с бистрата солена вода (метафората за ПР-а като такъв, изразена от г-жа Кръстева) не върви - на сцената всеки фалш се вижда безпощадно. Уви, в политиката не е така."
В шеговит тон Мария Касимова посочва, че нека Народният театър да си остане за творците в него, а "пенсионираните партийни кадри, след като политиката продължава да си ги влече, да си търсят как да си се пенсионират при нея. Места все ще се намерят."
Мария Касимова посочва, че е редно заплатите да са достойни за истинските, отдадени артисти трябва, защото това е "работа с тяло, ум и емоции едновременно. Тя е изтощителна, убийствена, неблагодарна към здравето, нещадяща. Като работата на миньора е. Не може артист от Народен театър да се чуди как да си плати тока и да трябва да работи на пет места по 20 часа на ден, за да върже двата края."
Този случай със скандала между Морфов и Кръстева отново затвърди максимата, че политиката няма място в театъра, тъй като основната ѝ роля е да внася смут и напрежение. Тъжното е, че разединява гилдията още повече.
Нека в театъра бъдат хората, които реално със своя творчески труд и талант могат да помогнат за неговото развитие. Другите вероятно ще могат да си намерят също работа. Едва ли ще останат безработни. Партията ще се погрижи за тях, както те години наред са се грижили за нея. Очевидно е, че тук става въпрос за реваншизъм - и мисли да подчиниш "непослушните" - ще правиш това, което ти кажа, иначе ще си тръгнеш от Народния театър, независимо колко талантлив и гениален режисьор си.
Да, може най-накрая Морфов да си тръгне, както направиха неговите колеги Явор Гърдев и Захари Карабашлиев. Ще чувства ли победа тогава ДПС? Ще усеща, че е наложила за пореден път властта и мощта си. Само че не като граждани и зрители ще останем силно разочаровани. За пореден път ще си направим равносметка, че не талантът има значение, а кой на какъв пост иска да се настани, и тъй като има необходимите връзки и позиция, няма проблем, нито моралното ограничение да го стори.
Ето пълния текст на нейната публикация:
Участвах днес при Георги Любенов по казуса в Народния театър. Казах, каквото мисля - не познавам г-жа Кръстева, за да кажа добър човек и добър ПР ли е. Явно е добър ПР, след като е работила за ДПС толкова години ( ама явно и не е пък чак толкова добър, след като тази партия така и не покори сърцата на други, освен на обичайния си верски електорат и не очисти образа на лидера). Но не това е важното в случая.
Важно е, че не може да си ходиш публично да си гласуваш с Доган и да си мислиш, че това няма да подразни хората. Важно е, че си се изпуснал да направиш нещо, което един съобразителен ПР не би трябвало да прави. Важно е, че си си изляла нервите и покрай тях си дала много лош отговор на въпрос (въпреки че не съм била свидетел, за да потвърдя, че всичко е казано и се е случило точно така).
Важно е още, че превръщаш един скандал от служебен в сексистки, наблягайки, че си жена, а противникът ти - насилник. Редно е някак да знаеш, че в политиката и бизнеса полът не е от значение. Автогол е да вадиш пола си на преден план, защото така сама се назоваваш "горката женица", а това е самосъжалителна позиция. Никой не те е нападал като жена, а като ПР, т.е. в служебното ти качество. Което не е за похвала, но със сигурност не е по полов признак.
Важно е още да си наясно, че е жалко да питаш един от емблематичните режисьори на българския театър кой е. Защото след сто години хората ще знаят и ще цитират Морфов, ама пиарката, журналистка и политичка в едно Кръстева... едва ли. Даже не едва ли - направо няма изобщо да знаят коя е тя!
И накрая ще повторя това, което казах и сутринта - театърът е могъл и все ще може дори днес без ПР. Но театърът е невъзможен без своите актьори и режисьори. На тях трябва да им се осигури спокойна и сигурна среда да се развиват, без да се страхуват от цензура. Културата, съобразявана с цензура, не е култура, а обикновена художествена пропаганда. Истинската култура се прави и расте, когато изобщо не мисли за рестрикции. Това е, което трябва да се осигури на творческия екип на театъра. Така че е редно този, без когото театърът може, да си тръгне. Това би направила аз, ако бях на мястото на госпожата. ПР на партия и ПР на театър по нищо не си приличат. В театъра онова с бистрата солена вода (метафората за ПР-а като такъв, изразена от г-жа Кръстева) не върви - на сцената всеки фалш се вижда безпощадно. Уви, в политиката не е така.
Хайде Народният театър да си е на артистите, а пенсионираните партийни кадри, след като политиката продължава да си ги влече, да си търсят как да си се пенсионират при нея. Места все ще се намерят.
Иначе за заплатите - истинските, отдадени артисти трябва да получават високи заплати. Това е работа с тяло, ум и емоции едновременно. Тя е изтощителна, убийствена, неблагодарна към здравето, нещадяща. Като работата на миньора е. Не може артист от Народен театър да се чуди как да си плати тока и да трябва да работи на пет места по 20 часа на ден, за да върже двата края.
С това смятам да завърша тази тема. Благодаря на всички, които ми писаха на лични или под поста, без значение мнението им!
В едно писмо преди няколко месеца написах, че театърът е по-голям от всички нас. Да му дадем това, от което той се храни. Със сигурност не яде ПР-ки.
Мария Касимова-Моасе е журналист, писател, актриса на свободна практика. Тя е експерт по етикет и протокол, презентационни умения и комуникации. Има активна гражданска позиция, която изразява по ключови за обществото теми. Завършила е Българска филология в СУ "Св. Кл. Охрдски". Работила е като журналист в Българската национална телевизия, вестниците „Стандарт“, „24 часа“, „Сега“ и др. Тя е била Главен редактор на списание „Капитал LIGHT“, съосновател и Главен редактор на сп. за деловата жена "НЕЯR", Зам.-главен редактор на сп. "ELLE" в България.
Мария Касимова-Моасе играе своя авторски моноспектакъл „Свободно падащи истории”, с който гостува в различни градове в страната. Тя е автор е на книгите: „Монолози. Разкази” (2022г.), „Записки от Шато Лакрот” (2021г.), „Балканска рапсодия” (2018г.), „Близки срещи със смесени чувства” (2017г.).
На президентските избори през 2021г. тя е кандидат за вицепрезидент заедно с Лозан Панов. Кандидатурата им е подкрепена от инициативата „Правосъдие за всеки” и ДБ.
Мария Касимова-Моасе е дъщеря на големия актьор от Сатиричния театър Хиндо Касимов и режисьора в редакция „Новини” в БНТ Сета Илиева. Съпругът ѝ е френският журналист Стефан Моасе. Има две дъщери.
Ирина Тодорова
