От години търговията с кръв просперира в цялото общество. На институционално ниво не са взети мерки за прекратяването на тази практика. Жизнено необходимо е да има все повече доброволци, които даряват кръв, защото по този начин се спасява живот.
Незаконната търговия с кръв продължава да просперира. Отпадането на районирането при кръводаряването пък засега остава в графата "добри намерения". С проблема се сблъсква всеки при необходимост от спешно осигуряване на кръв за близък, приет за лечение в болница.
В момента този "черен пазар на кръв" не плаща данъци, нито е контролиран. Може би трябва да се вземат и мерки в тази посока.
Пред БНР адв. Мария Петрова посочи, че е незаконна практиката на болниците да изискват бележки за дарена кръв: "Нито в закона, нито в наредбата, която регламентира начина, по който се дарява и разпределя кръвта след това по лечебните заведения, има подобно нещо. Гражданите трябва да знаят, че не са длъжни да носят тези бележки. Те не носят нито организационна, нито правна стойност на процеса по кръводаряване и след това разпределение на кръвните продукти".
За съжаление това е практика в цялата страна, добавя адв. Петрова, защото другият проблем са малкото кръводарители в страната и огромната нужда от кръв: "Големият проблем в България е, че все по-малко дарителски кампании се организират и все по-често се прибягва до нерегламентирани практики", коментира Петрова. По думите й продаването на кръв е престъпление, но твърде малко хора биха подали сигнал, защото са участници в това – всеки гледа да спаси живота на неговия близък.
Според адв. Петрова не трябва да се въвежда законна платена практика, в която човек да може да си набави кръв срещу заплащане: "Това отваря капака на кутията на Пандора и рискуваме да започнем да си купуваме и органи, и други неща. Смятам, че не трябва да се стига до подобно нещо. Просто държавата трябва да организира по-добре начина, по който се провеждат кампаниите, а обществото да е по-информирано за смисъла от даряването".
Ако човек има нужда от кръв за него могат да дарят във всеки друг град. На практика обаче това не се случва у нас,защото голяма част от кръвните центрове и болници са с ограничено работно. В повечето случаи ситуацията е спешна и човек там не може да дари за свой близък. Необходимо е да бъде увеличено работното време, за да може желаещите да не бъдат възпрепятствани да дарят.
