Скопие е на финала да забрани българските дружества. Законът се подготвя и най-вероятно ще се приеме, но въпросът е дали той ще засегне вече съществуващите клубове като влезе със задна дата, или тези, които ще се учредяват тепърва. Това е тънкият момент. Изпитвам огромни съмнения дали управленският елит в Скопие иска да преговаря за ЕС, защото ще трябва да поеме съвършено различен курс и да излезе от орбитата на Москва. Затова непрекъснато се търси под вола теле.
Това заяви пред ФрогНюз проф. Ана Кочева от института за български език на БАН.
Коментарът й идва на фона на поредната провокация от страна на Република Северна Македония - откритият наскоро български културен клуб в Охрид “Цар Борис III” бе нападнат от трима маскирани мъже. Българското министерство на външните работи реагира с позиция като осъди случилото се.
Ето и цялото интервю с проф. Кочева:
Проф. Кочева, председателят на Фондация “Македония” заяви, че РСМ е на финала да забрани българските дружества. Готвеха се да приемат подобен закон.
Този закон в действителност се готвят да го приемат и най-вероятно така ще се случи. Въпросът е дали той ще засегне вече съществуващите клубове. Имаше колебание дали той да започне да действа със задна дата, или да засегне тези, които тепърва ще се учредяват. Това е тънкият момент.
Вън от всякакво съмнение е, че такива клубове ще продължат да се учредяват. Независимо от опасенията на нашите сънародници там, все пак те осъзнават българския си произход и идентичност и все повече такива клубове ще има. Там се създава едно погрешно впечатление, че тези клубове са инспирирани единствено и само от България. Не е така. Самите македонски българи искат да има места, на които да се събират, сдружения, да контактуват помежду си.
Тъкмо поради тази причина се появи тази провокация с така наречения “клуб”, който се учреди в едно стайче в Благоевград и се изсипа една част от елита на РСМ. Казвам една част, защото заявките бяха много по-големи. Явно не посмяха да дойдат всички онези, които казаха, че ще дойдат.
Нали уж всичко беше тръгнало в по-положителна посока? Изглежда така, сякаш с тези провокации, които се случват, отново сме в задънена улица.
Това не е особена изненада. Протегнахме поредна ръка с приемането на така нареченото “френско предложение”. Продължавам обаче да изпитвам огромни съмнения в искреното желание на управленския елит в Скопие действително да води преговори и да се присъедини към Европейския съюз, защото по този начин той ще излезе извън естествената си орбита.
Този елит винаги е гравитирал около Белград, респективно около Москва. Поради тази причина ще му се наложи да поеме съвършено различен курс, който самите граждани на РСМ искат. Поради тази съпротива обаче непрекъснато се търси под вола теле, за да се провокират непрестанно подобни инциденти като този с клуба. Виждат се едни лица с изкривени от злоба физиономии под маските да вандалстват. И, разбира се, за пореден път едва ли някой ще бъде наказан. Тези деяния обикновено не се наказват. Най-вероятно някъде дори се адмирират.
След като в Скопие са на финалната права да забранят българските дружества, какво може да направи България, как може да реагира и може ли да спре това? В сайта на МВнР се реагирали с позиция, но нищо повече. Ще стигнем ли до някъде само с позиции?
С позиции няма да стигнем до никъде, но езикът на дипломацията е такъв. Нали на никой не му хрумва, че можем да предприемем някакви по-крути мерки? Това, което ще се прави от тук нататък е в бъдеще време. РСМ не си е написала и първата точка от домашното с вписването на българския народ в Конституцията, който по силата на определени исторически обстоятелства е останал да живее на територията на друга държава. Ние нямаме малцинство там. Явно РСМ не е започнала да преговаря и няма да започне, докато това не се случи.
И Европа не се намесва кой знае колко. Това подсказва, че да, идеята е била да се даде зелена светлина, но процесът няма да се форсира кой знае колко, защото далеч преди България да започне да изразява съпротивата си срещу началото на преговорите на нереформираната Македония, имаше други антисеверномакедсонски гласове в рамките на ЕС. Стои усещането, че ние не свършихме своята работа там на първо място, но и май свършихме работата на някой друг.
Отива ли френското предложение в кошчето с всички тези неща, които се случват?
Биха, ако не се реализира. Но има време. Тук никой никого не притиска. Нямаме чак толкова бърза работа.
Изцяло в интерес на РСМ е да запретне ръкави и да започне да си върши работата. Скоро четох, че за пореден път ще се работи върху коридор №8. С неговото строителство заспиваме от 20 години и се събуждаме на абсолютно същото място. Има много какво да се свърши, преди наистина реалните преговори да започнат. И тук нещата са в ръцете на РСМ и тези провокации вредят. Вижда се с просто око от Европа как се действа в РСМ и е ясно, че нито едно нещо от това, което сме казали, не е било българска инсинуация.
Джесика Вълчева
