Според новия Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) фермерите ще получат европейската подкрепа. Тя ще им помогне за развитие на модерно и конкурентоспособно земеделие.
Явор Гечев се срещна със земеделски производители за представяне на СПРЗСР 2023-2022, организирана от Български фермерски съюз в Бургас. Гечев посочи, че планът е за следващите пет години. Той е всеобхватен. В него са и директните плащания, инвестиционните мерки, европейските цели, които трябва да постигнем“, коментира агроминистърът.
Той информира, че в СПРЗСР са заложени общо около 98 интервенции. Ясни са параметрите на Първи стълб, по който предвиденият бюджет е 1.6 млрд. лв. на година. От него 3% се насочват за млади земеделски стопани. 10% са заложени за т.нар. преразпределителни плащания за малките производители. Предвидено е 25% от средствата да са за екосхеми.
Земеделският министър поясни още, че до момента се е взимала една цялостна ставка, а с новия план 1/3 от нея ще зависи от екологични дейности, които фермерите трябва задължително да изпълнят. 15% от бюджета на Първи стълб ще бъдат насочени за обвързана подкрепа, от които 60% е за сектор „Животновъдство“ и 40% за „Растениевъдство“. 2% от тях са за протеинови култури.
Гечев подчерта, че са ясни "секторните интервенции, за които ще бъдат заделени около 1.5% от общия бюджет на директните плащания, като са направени така, както са поискани от самия бранш“. Според него те са малко по-различна политика, която не е чак толкова популярна, като в нея влизат и групите организации на производители: „Един от акцентите, който ще искаме за следващия период, е по-правилно коопериране, за да може да е по-конкурентно българското земеделие.“
Явор Гечев съобщи, че новият момент в Стратегическия план е "въвеждането на „социалната условност“ и интервенциите за управление на риска”.
Земеделският министър посочи, че до момента никой не е изпълнявал това, което пише в СПРЗСР и подчерта, че през първите две години от неговото прилагане ще има възможност той да се променя: „Ние самите вече откриваме недостиг на информация в него и неправилни неща. Определи, че днешната среща е полезна, за да има обратна връзка. Гечев посочи, че е проведен Консултативният съвет по животновъдство, плодове и зеленчуци. Министърът очаква още разговори с бранша.
Относно екосхемите министърът уточни, че фермерите ще трябва да ги изпълняват, за да имат допълнителна доходност. По думите му, ако тези средства не бъдат усвоени, ще бъдат загубени, защото не могат да бъдат пренасочени към други дейности. Той допълни, че схемите са така насочени, че да изпълняват пряко приоритети, свързани с целите на зелената сделка: „Има дейности, които са пряко насочени към намаляване на пестицидите, намаляване на торенето, преминаване към 10% на ландшафта инфраструктура, т.е. незасети земи, които са само за природните дадености за птиците, заместването на изкуствените торове с естествени такива, което ще е много труден преход“, посочи Явор Гечев.
Агроминистърът обясни, че има и отделно перо, насочено към биоземеделието: „Заложени са различни парични стимули по отношение на биологичната продукция, така и редица екологични мерки, които ще доведат до увеличаване на биологично производство, т.е. ще стимулираме прехода към биологично производство и екологично чиста продукция“, съобщи Явор Гечев. И уточни, че това трябва да доведе до разгръщане на сектора, защото в България биологичното производство не е много спрямо равнищата в Европа.
Земеделският министър пое ангажимент в Бургас да бъде направено първото официално представяне на Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2021-2027г. Той уточни, че тя е готова и изпратена за разглеждане в ЕК, а новата Програма е по-целенасочена и пазарно ориентирана в сравнение с предишната. Освен това министърът увери, че в региона ще бъде направена и държавна борса: „По този начин ще се осигурява бърз достъп до пазарите по Южното Черноморие и развитието на подобен вид тържища е стратегия на държавата“, обясни министър Гечев. И уточни, че заедно с кмета на Бургас Димитър Николов ще се търси най-подходящото място и парцели в държавни земи за изграждането й.
От своя страна кметът Николов приветства участниците във форума и ги покани да осъществят и други свои събития в Културно-туристически комплекс „Ченгене скеле“.
На въпрос за пострадалите лозари от ураганния вятър през септември, министърът обясни, че подпомагането от Министерството на земеделието може да е само за пропадналите площи: „Лозарите трябва да знаят, че друга помощ, например за повредени конструкции, се отпуска през междуведомствената комисия“, обясни Явор Гечев. И уточни, че плащанията от страна на ведомството ще бъдат извършени бързо, но процедурата на комисиите е по-бавна.
От днес до 5-ти декември започва и извънредният прием на заявления за подпомагане по подмярка 22.1 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани, които са особено засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г.
