Една прекалила с мезоконците и поради това докарала се на фаца като Жокера носителка на нАучна степен /ама у нас, поради безконтролното раздаване на титли от знайни и незнайни университети, това стана по-често от хламидийна инфекция/ ни говори с патос и натъртване за доверие.
Как да й имам доверие точно на тази, станала директор по наследство от мама. Как се е титуловала мога само да гадая. Същата изсипа една багерна кофа празнословия, повтаряйки, че имаме право на избор. Е, аз избирам да гласувам с бобчета. Ей, законотворци /то и вие сте едни капацитети, ама нейсе/ искам да ми осигурите бобчета. А не някакви си там флашки. Като казах флашка, та се сетих за един друг женски интелектуален титан, който развява скъпи, но кичозни костюмчета, закичени с брошки /чула нещо за Мадлин Олбрайт, ама не разбрала/ из студията, бърчейки еднопръстово чело и стискайки /няма да правя сравнения като какво / флашка в крадливите си алчни пръстчета. Хайде пак асоциация ми дойде с ръчичките на баба Яга.
Мдааа, стана ми много свръхасоциативно мисленето, а това е симптом…от моите. Който не си пие хапчето за сън, така прави - дращи из фейса
Психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова, Фейсбук
