Помните ли реката, която магически спря да тече? Става въпрос за река Искрецка, която преди три месеца буквално се изпари, предизвиквайки водно бедствие в цяла една община, тази на гр. Своге.
В рамките на 5 дни хиляди останаха без вода, а заради бедствието беше свикан кризисен щаб. На пунктове бяха разположени водоноски, за да може хората да покриват поне битовите си нужди.
Населението на общината стоически издържа дните безводие. Безспорно обаче един от най-потърпевшите от мистериозното изчезване на реката е човекът с рибарниците, Емил Антонов, който изгуби тонове риба. За бизнесът да не говорим, той беше тотално унищожен в рамките на 24 часа. Днес ще ви срещнем с него, за да разберем какво прави сега, три месеца след бедствието в Своге.
Намираме го прибирайки се от София, ходил да докара фураж за рибите. Самият той казва, че част от рибите и храната за тях е взел назаем от колеги, за да може по-лесно да възстанови производството. Това, което от пръв поглед прави впечатление е, че Емил се бори със зъби и нокти, за да спаси бизнеса си.
Ето как протече рзговорът ни.
Какво се случва с теб три месеца след екологичната, ако мога така да я определя катастрофа с водата в Искрецка река? Колко пари изгуби?
Аз притежавам две стопанства за риба, в едното съм собственик, в другото съм съсобственик, като крайните загуби ми възлизат на около 1 млн.лв. Какво се включва в тези загуби? Налична стока, биомаса, във вида на готова продукция за пазара, във вид на подрастващи риби, които са били в процес на производство, за около 750 хил. лв. Тъй като е цикъл, в който докато стигнеш до продажба трябва да изминат девет месеца, през които да вземеш едни личинки на хайвер, да ги платиш в Испания, да ги вкараш в България.
Като тръгнеш от там, след около 9 месеца и половина, в зависимост от метеорологичните условия, чак тогава можеш да излезеш на пазара.
Въпросът е, че пазарът изисква да си постоянен, т.е. не само да произведеш една продукция, а всеки месец да изкарваш такава. Това означава, че възстановяването на едно стопанство отнема около година и половина - период, в който нямаш абсолютни никакви приходи, а само разходи. В това число влизат и наличните работници, защото и в двете стопанства поддържаме около 5 човека персонал, за който аз съм поел ангажимент да подсигурявам работа, за да могат тези хора да хранят своите семейства.
Калкурирайки тези разходи плюс подрастващата биомаса, общите загуби са толкова, 1 милион.
Помним, че тонове риба от твоя рибарник измряха тогава. Колко точно риба изгуби и успя ли да спасиш поне нещо?
Около 50-60 тона, напълно бракувана продукция, около 10 тона раздадена на безценица риба и около 10 реализирана на момента, благодарение на нашите търговски партньори. Общото количество умряла риба е около 78-80 тона.
Доколкото разбирам ти в момента си в етап на възстановяване на загубите.
Да, в момента съм в процес на възстановяване на загубите и ако можем процентно да го наречем, съм възстановил 30% от производството. Но пак да кажем, че тези проценти, които съм възстановил не са достигане до някакви приходи. Просто набавяш една суровина, с която да работиш.
Колко време ще ти е необходимо, за да възстановиш загубите?
За да възстановя производствения процес във варианта, в който е бил, ще ми е необходима година, година и половина. Говорим само за възстановяване на производствения процес. За да възстановя загубите, ще са ми необходими поне 5 години.
Държавата или общината подпомогнаха ли те за възстановяването на прозиводството и част от щетите към днешна дата? Тогава беше свикан кризисен щаб, те помогнаха ли ти по някакъв начин?
До днешна дата по никакъв начин не са ме подпомогнали. На базата на това, че беше обявено бедствено положение, т.е. случилото се не е по моя вина, съм пращал молби за помощ до община Своге, до областната администрация и до Министерство на земеделието. До момента от община Своге, не съм получил дори отговор на молбата ми за помощ. От областната администрация получих отговор, че писмото е препратено към Министерство на земеделието, от където също нямам никакъв отговор. В общи линии никой не се е поинтересувал и не ме е търсил за нищо.
Какво е усещането да гледаш как бизнесът ти се срива пред очите без нищо да можеш да направиш и как се вдигна на крака изобщо?
Едва ли ще намеря правилните думи да го опиша, усещането е неописуемо. Това нещо, което си градил 16-18 години, лишавал си се от свободно време, лишавал си се от всякакви придобивки, само и само да успееш да надграждаш бизнеса, да правиш някакви инвестиции.
Губиш всичко това в рамките на 10 мин. Правиш всичко възможно по някакъв начин да го предотвратиш и разбираш, че е непосилно да противостоиш на това нещо. Виждаш как всичко си отива. Това е нещо, което няма как да се опише с думи.
Помня, че когато се случваше тази трагедия цялото ти семейство, включително жената и децата ти се бореха със зъби и нокти да спасяват рибата от рибарника. Как се опитвахте да предотвратите най-лошото?
Едно от изискванията за отглеждане на риба е да има постоянна температура и постоянно течаща вода, както и кислород за да може тази риба да диша. Това, което зависеше от нас и години сме се подготвяли за подобни аварийни ситуации, беше да успяваме да набавяме допълнително кислород, което и направихме. Ако не бяха тези наши действия, рибата щеше да умре буквално за 10-15 мин. след спирането на водата, защото няма приток на кислород и не може да диша. На базата на наличните съоръжения, които имаме, успяхме да държим рибата още 10-11 часа жива, но в един момент тя просто се натрови сама от изпражненията и течностите, слузта която изпуска при стрес. Водата замириса на амоняк и рибата започна да се трови.
Каква е твоята версия за мистериозното изчезване на река Искрецка?
Аз не съм специалист, не е и нужно да бъдеш такъв. Всеки може да отиде и да види на местата, от които извира водата, едни поставени кранове, от които има опция да пренасочваш водата в посока с. Искрец. Другият вариант е да я пренасочиш към Петрохан. Отивайки на мястото се вижда, че водата е пренасочвана към ВЕЦ-овете, които са разположени в Петрохан.
Това е една каскада от ВЕЦ-ове, която се намира на Бързия. Това е първото нещо, което всеки може да види на място.
Другото важно - три дни преди да се върне водата в коритото и да започне да тече отново, ген. Николов, който беше шеф на кризисния щаб, с част от местната власт, се качиха на въпросните извори и кранове, на тъй наречената деривация. Един час след това се прибра до Своге и замина в София, където на официален брифинг обяви, че на мястото има вода, която тече към посока ВЕЦ-овете и нищо не тече в посока към Искрец.
По националната медия той заяви, че е наредил крановете да бъдат затворени посока ВЕЦ-овете и да бъдат отворени посока Искрец и Своге. Освен това има научни изследвания, които сочат, че водата от изворите до Искрец пътува 24 часа. Точно толкова време след изявлението водата дойде. Смятам, че на база всичко това, не е нужно да си огромен специалист, за да разбереш какво се е случило.
Интервю на Констанца Илиева
