За първи път този ден е отбелязан през 1999 година с резолюция на ООН. Според статистическите данни всяка втора жена в света е жертва на насилие от страна на партньора си, а всяка пета е подложена или заплашена от сексуално насилие. Жените по света са обект на насилие, като размерът и истинският характер на този проблем често остават скрити.
Неотдавна американски учени установиха, че жените, които са изложени на физически или психически тормоз от страна на своя съпруг или партньор, по-често страдат от здравословни проблеми.
Резултатите от изследването на специалистите от щатския университет в Охайо са публикувани в научното издание Archives of Internal Medicine.
Досега, голяма част от здравословните проблеми, регистрирани при жените- жертва на насилие не са се асоциирали пряко с насилието. Такива са болките в гръдния кош, в областта на корема, главоболие, гастроезафагиален рефлукс, инфекции на пикочните пътища и менструални нарушения.
Резултатите са базирани на проучване, проведено сред 3568 жени. Доброволките били подложени на медицински преглед и отговаряли на въпроси, свързани с нанесеното им физическо и психическо насилие. Експертите установили, че домашното насилие нанася трайни вреди върху здравословното, психическото и емоционалното състояние на жените.
Според авторите на изследването, голяма част от емоционално лабилните жени и тези в депресия са жертви на тормоз от страна на партньора си.
Освен върху жените, домашното насилие се отразява и върху децата, дори и когато те не са пряко засегнати. Скандалите между родителите, изблиците на агресия и насилие рефлектират върху емоционалното и психическото развитие на децата, оставяйки трайни негативни отпечатъци. Учените са установили, че голям процент от децата, станали жертви или свидетели на домашно насилие, отключват т.нар. „ разстройство с прояви на агресивно поведение “ в зряла възраст. Те несъзнателно копират модела на поведение на своите родители и на свой ред стават агресори.
Разстройство с прояви на агресивно поведение се характеризира със загуба на самоконтрол и склонност да проявяват ненужно насилие към хората около тях, нанасяйки не само материални но и тежки телесни и психически щети. Често, след изблик на агресия, страдащите от това разстройство изпитват силно чувство на вина, съжаление и неудобство за постъпката си.
Специалистите определят изблиците на агресия като импулсивни, неоснователни и обикновено са с продължителност между 10 и 20 минути. В тези периоди агресорите са неконтролируеми, често не осъзнават реално постъпките си и могат да причинят тежки физически наранявания и дори смърт на околните. Изблиците на агресия са епизодични и се появяват през седмици или дори месеци, но могат да се повтарят и ежедневно.
Освен с буйно и агресивно поведение, пристъпите са съпроводени със сърцебиене, изтръпване и загуба на чувствителността на крайниците, тремор, болки в гръдния кош, повишено кръвно налягане и напрежение в главата.
Психолозите са категорични, че основна роля за развитие и проява на подобно агресивно поведение е насилието в детска възраст.
Според учените, съществува и генетична предразположеност, която обаче не е напълно изяснена.
Критериите за диагностика на разстройство с прояви на агресия включват:
Множество инцидентни, при които лицата не успяват да контролират импулсите си и унищожават имуществото, както и нападат други лица. Степенната на агресивност не е пропорционална на инцидента, предизвикал агресивното поведение.
Агресивността не е резултат от друго психично разстройство или влияние на наркотични вещества. Хората с разстройство с агресивни прояви често имат дисбаланс на серотонина и тестостерона в мозъка.
Това разстройство настъпва най-често при млади хора. Лечението включва психотерапия, с помощта на която болния се учи да контролира поведението и емоциите си. В по-тежките случаи се налага и прилагането на медикаменти, които се изписват и приемат под лекарско наблюдение.
