Дрона ”Ястреб” се използваше за летяща мишена за ПВО и авиацията. /характеристиките са му по-долу в руския сайт/. Изцяло бг разработка и постройка. Излиташе от платформа на камион ЗиЛ 130 с ускоряваща ракета. Планера се изработваше в калъпи от композит. Двигателя беше едноцилиндров с въздушно охлаждане и също се правеше в завода. Имаше телеметрия която визиолизираше положението на апарата на монитора на оператора. Имаше и вид автопилот.
Това ни пише експертът Николай Николов, бивш инженер и степендиант на Металхим, Сопот и Авиотехника, АД., след като е прочел информация във Фрог нюз, че може да купуваме труски дронове "Байрактар"-
Проектантите използваха Правец-16 в работата си с наша програма на DOS. Работеше на дистанция до 15км и до 45км. Връщаше се сам и се приземяваше с парашут. Приемо-предавателни станции, антени, рулеви машинки, витла, всичко наше. Някои от създателите са още живи. Георги Анестиев по аеродинамиката почина, г-н Добрев-директор почина, полк Манол Атанасов беше и директор е жив, полк. Пешков по витло и планер не знам, и мн други.
Не мога да си представя със съвременният авионикс, навигация, авт. системи за управление на полета, спътникови системи и камери, къде щяхме да сме?!
Купуваха го в целия соц.лагер, а след промените и Израел и др., за да го проучат.
Кадри и всичко друго бе изхвърлено на боклука от нашите клептократично-олигархични, мили, родни картинки. Сега ще дават милиарди на данъкоплатеца на чужденците.
Нашите кадри, чийто образование само по днешни разценки е към 200 хил $, захраниха безплатно доста напреднали държави.
Вижте характеристиките на Ястреб-2:
Ястреб-2 е БПЛА-мишена, разработена от българската компания Авиатехника. Yastreb-2 е развитие на въздушната мишена Yastreb, произведена от Aviatechnika. Работата по целта започва през 1972 г. Серийното производство на БЛА Yastreb започва през 1981 г. И през 1983 г. той беше заменен от Hawk-2. Полетът на целта се управлява от автопилота и/или от командния пункт на земята. Телеметричните данни се предават под формата на аналогови или цифрови сигнали до контролната точка за показване на телевизионен монитор.
Мишената се използва за обучение на екипажи на зенитна артилерия и системи за противовъздушна отбрана. Изстрелването на БЛА се извършва с помощта на малък ракетен ускорител от платформата. Комплексът включва самия БЛА, стартова платформа, монтирана на камион и система за управление. Изчислението на комплекса е от четирима души. Времето, необходимо за изстрелване на БЛА от прибрано състояние, отнема 25 минути. До 1990 г. са произведени над 1500 въздушни мишени, повечето от които са доставени в СССР. Системите са доставени и в Индия и Ирак.
