Размерът на необслужваните бързи кредити е достигнал до 346,4 млн. лева в края на септември. Това е с 23,2% (65,3 млн. лв.) повече спрямо миналата година, показва статистиката на Българска народна банка (БНБ).
Търсенето на бързи кредити се активизира през последната година и отново достига нивата от преди пандемията. Към края на септември дружествата, специализирани в кредитиране, отчитат предоставени потребителски заеми за 4,295 млрд. лв. при 3,488 млрд. лв. година по-рано. Увеличението е с 23,1% спрямо края на третото тримесечие на 2021 г. - почти колкото е ръстът и на необслужваните заеми.
Над 70% от бързите кредити са предоставени на домакинствата. Въпреки, че се наричат бързи кредити заради краткия срок за връщане на парите и по-лесното отпускане в сравнение с условията на търговските банки, статистиката на БНБ показва, че най-много нараства отпускането на заеми с погасителен план над 5 години. В края на септември техният дял вече преобладава и достига 1,849 млрд. лв.
Инфлацията е довела до увеличаване на сумите, които потребителите заемат. Около 10 800 лв. е средният потребителски кредит в последните месеци, докато в началото на годината средната сума е била 8835 лв., показват данни на БНП Париба Лични Финанси, пише още "Сега".
Отново заради инфлацията и високите цени на енергията потребителите показват повишен интерес за финансиране на изолация на жилища, смяна на дограма, покупка на климатични системи като инверторни климатици и дори термопомпи. За този тип ремонти се теглят заеми около 11 200 лв.
