Предишното - 47-мо Народно събрание, разпореди да бъдат платени половината от парите по договорите за пътно поддържане. Конституционният съд го обяви за противоречащо на основния закон. Това може да служи като учебник по Конституционно право и парламентаризъм, обясни адвокат Валя Гигова от Висшия адвокатски съвет.
„То представлява обобщение на цялостната практика на Конституционния съд, в която ясно и точно са разграничени правомощията на различни държавни органи по осъществяване на функциите на управление на държавата. В една правова държава НС трябва да спазва Конституцията и законите, които само е приело. С решението, което беше обявено за противоконституционно, то нарушава основни принципи. Парламентът не стои най-високо в йерархията на държавните органи и има самостоятелни правомощия, които няма как да отнемат правомощия на орган на изпълнителната власт, какъвто е Министерски съвет, както и на АПИ. НС не може да изземва функциите на изпълнителната власт по управлението на държавата. А още по-малко може да го прави, когато става въпрос за изразходване на бюджетни средства“, обясни тя пред БНР.
„Тези стопански субекти, които имат претенции за плащания, могат да търсят обезщетение за всички вреди, които са претърпели“.
За изпълнение на решение на Конституционния съд, когато се отменя взето решение, не е необходимо да има нарочен закон, поясни адвокат Гигова.
„Едната възможност е държавата, в лицето на МС, да вземе цялостно решение как ще осъществи политиката и действията по отношение на засегнатите правни субекти, като им предложи едно разумно обезщетение и го изпълни в рамките на бюджета за 2022 година.
Ако има незаконно строителство, разбирано като несъответствие между даденото разрешение за строеж и извършеното фактическо, това не е проблем на строителя, а на възложителя. Възложителят трябва да осигури законосъобразното извършване на строителството. Ако отклонението в строителството е резултат от неправилни действия на строителя, съобразно издаденото разрешение, строителят трябва да носи отговорност за неточното си изпълнение. Но да кажем, че ако нещо е незаконно, няма да платим на изпълнителя, то няма правна опора в закона“.
Решението на Конституционния съд казва, че взетото решение, ограничаващо АПИ да извърши плащания в рамките на бюджета, противоречи на Конституцията, но от това не следва автоматично, че съдът ще уважи иска, уточни тя.
Никой няма нужда от съдебни процеси, държавническият подход е да се уредят нещата по доброволен начин, обясни още тя и допълни, че Конституционният съд не може да задължи парламентът да извърши определени действия.
„НС не може постоянно да показва, че е негодно дори да приеме актове, които са конституционно съобразени. Това подкопава доверието в него“.
Нестабилността в държавата се отразява и на законодателството, отчете адвокатът.
„Пишат се закони на конвейер и не е ясно каква е дългосрочната им идея“.
