ХИВ не е това, което беше преди 20-30-40 години. Аз живея с тази диагноза от 15 години и мога да твърдя, че съм по-здрав и щастлив от повечето хора около мен. Познавам такива, които от 40 години са ХИВ-позитивни и живеят и изглеждат доста добре.
Това каза за ФрогНюз ексцентричният български изпълнител и световен артист Иво Димчев, по повод 1 декември, Световен ден за борба със СПИН.
Ето го и цялото интервю.
Преди колко време разбрахте, че сте ХИВ-позитивен и промени ли се драстично животът ви след тази диагноза. Ще може ли да обясните също така каква е разликата между ХИВ и СПИН, тъй като много хора не правят такава?
Да си ХИВ-позитивен не означава, че си болен от СПИН. Това е крайната форма на заболяването, когато имунната ти система е тотално срината и нещата са необратими. В днешно време почти няма такива случаи, защото хората, които разбират, че са ХИВ-позитивни веднага започват терапия, която елиминира вируса, той не може да се размножава и не циркулира в кръвта и семенната течност на вирусоносителя, така че той не може да бъде опасен за околните.
Имунната система не може да бъде компрометирана по никакъв начин и той може да води абсолютно нормален начин на живот. Човек трябва да взима по едно хапче на ден вечер преди лягане, това е!
Аз от 15 години съм ХИВ-позитивен и това не ми пречи по никакъв начин да водя изключително активен живот, пътувания, концерти, постановки. Само това едно хапче на ден ми е абсолютно достатъчно и поддържа имунната ми система в страхотна форма. Оттук нататък вече зависи човек какъв начин на живот води. Дали пие, пуши, дали се храни здравословно и т.н. Аз мога да кажа, че наистина си правя каквото си поискам и не се лишавам от нищо.
Пия с приятели от време на време, пуша, хапвам каквото ми падне, не полагам особени грижи. Е, вярно, сега отивам на фитнес, ходя и на плуване, но това си е лично мое решение, не е за да си поддържам имунната система. Просто за да съм в добра форма и като изляза на сцената да не се излагам и да не се изморявам.
Как звучи в днешно време диагнозата ХИВ, нещо страшно ли е?
ХИВ не е страшна диагноза и никой не е застрахован да му се случи това нещо. Просто искам да кажа, че ако все пак се случи на някой, да не се страхува или комплексира, да не се депресира и самоубива, да споделя с близките си и да не живее в срам. Това е ада, от който ако на мен ми се случи бих искал да избягам с помощта на Исус и за това имам и цял мюзикъл на тази тема, за ада и Исус, In Hell with Jesus.
Някои хора биха казали, че това са две противоположни неща, не можеш да бъдеш в ада с Исус. Аз бих казал напротив, не можеш да излезеш от ада без него. От най-големите адове съм излязъл точно чрез любовта си.
Въпреки цялата информация, която ни залива за ХИВ и СПИН през последните години, хората продължават да се притесняват като чуят тази диагноза, дори и когато тя не е поставена на тях самите. На какво се дължи тази реакция?
Притесняват се, защото няма достатъчно хора, които да говорят от първо лице за тази диагноза. Аз познавам много политици, журналисти, доктори, музиканти, артисти, които са ХИВ-позитивни, но те никога не биха посмели да го кажат, защото се притесняват от това как обществото ще ги приеме.
Но обществото няма да ги приеме, защото няма подобни примери. Една птичка пролет не прави, както можете да се досетите. Аз съм се примирил с този факт, че хората винаги ще имат такава стигма, но не бих станал жертва на тази стигма. Не бих позволил това да въздейства върху работата, психиката и емоциите ми. Затова продължавам да твърдя, че от 15 години съм ХИВ-позитивен и живея по-добре от всякога и съм по-здрав от повечето хора, които познавам.
Как трябва да се промени обществото, за да се напасне към ХИВ, да не се анатемосва толкова силно тази тема?
Темата трябва да се включи в образованието и медиите, за да може хората да се подготвят по някакъв начин и това ако им се случи, да не се чувстват като жигосани и чумави. Защото това е което ние всички знаем, че трябва да чувстваме ако сме ХИВ-позитивни.
Аз лично се противопоставям на това нещо. Живял съм извън България много години, там също я има тази стигма, но не е в такива размери и такава необразованост, която срещам тук, не съм виждал никъде другаде, тя е патологична.
Вие сте световноизвестен артист и музикант, който не спира да радва и изненава публиката с нови и нови изпълнения. Над какво работите сега и къде можем да ви гледаме?
Тази вечер имам концерт в “Строежа”, на който му е интересна и му харесва тази музика може да заповяда от 22 часа. В четвъртък играем мюзикъла In Hell with Jesus в “Топлоцентрала”, а през декември предстоят германските премиери на мюзикъла, в Берлин, на 17-ти и 18-ти.
Януари съм в Ню Йорк, където ще представя същия този мюзикъл, на 13 януари. През март имам турне в Канада и Австралия. Доста ми е активна програмата и наистина смея да твърдя, че това, че съм ХИВ-позитивен въобще не ми пречи по никакъв начин.
Инетрвю на Констанца Илиева
