На 4 май 1935 г Сталин произнася знаменитата си реч, в която казва, че “кадрите решават всичко”.
Разбира се, и в днешния смисъл създаването на човешки капитал е най-важното за една страна. Но вложеният смисъл от Сталин има предвид кадри верни на държавата и комунизма, т.е нему.
Оттогава в този тип общества лоялността е издигната във върховна добродетел, а качествата на кадрите - винаги са на второ място, ако въобще имат значение. И това е винаги в затворени, авторитарни системи, където конкуренцията по принцип е ограничена или не се допуска. Защото само конкуренцията избутва напред меритокрацията, т.е оценка на кадрите предимно по техните качества. И става опасна за авторитарите.
Западните общества, в които водеща е меритокрацията процъфтяват, защото конкуренцията отсява най-доброто - включително за заемането на властови позиции. А обществата в Евразия, където лоялността е основна ценност залиняват и изостават, защото властват несменяеми елити, поддържани от селекция на кадрите на база лоялност към тях.
Това е и “рецептата” за нашата изостаналост спрямо другите европейски народи. Кадрите на БКП и ДС и техните наследници - над 30 години след промените - продължават по сталински да държат не само всички ключови лостове на държавната власт, а са в почти всяка клетка на обществото, в която се решава някакъв негов проблем.
Каква беше първата задача на служебния кабинет?
Да махне светкавично (с подготвени предварително заповеди) всички кадри на Промяната - които бяха в общия случай назначени на меритократичен принцип. И да ги смени дори не просто със свои, а с кадри на ГЕРБ и ДПС. А както казва един познавач - всъщност, кадри на Задкулисието. Дори партийните кадри на Нинова не бяха пожалени, защото са лоялни на нея, а не Нему.
Особено фрапантни бяха три епизода в кадруването.
Там, където имаше избор с мандатност се наложи поръчка до КС да оспори процедурата на избора и така бе сменен шефа на КЕВР, кадър на Промяната. Зер, енергетиката е “наша” съвместна територия с руските товарищи и въшни натрапници са недопустими. (КС беше нужен и да се подсигурят парите за строителните фирми, друго основно кранче на Задкулисието).
Във втори епизод, трето мощно кранче ББР също е отвоювано обратно от Промяната - след като са изгонени единствените кадри със западен опит в управление на банки и сменени с лоялни кадри. Защото когато си с достойнства не може да си лоялен на Задкулисието - не ставаш, защото хлябът ти не зависи от него.
В третия най-популярен епизод - някаква ПРка, станала известна със своята лоялност към ДПС е спусната като лице на Националния Театър, за да се знае #КОЙ управлява България. И когато този лазил нагоре типаж идва с нагласата да гази надолу, но влиза в челен сблъсък с достойни хора, които отказват да лазят - имаме разопакована цялата есенция на мизерното ни битие.
Често казват - е, нашата народопсихология винаги е била такава и преди комунистите.
Гранд мистейк. Докато народопсихология наистина трудно се променя, то почти целият държавен елит на Царска България е живял и учил в Западна Европа и налага стандартите за морал и почтеност на народа. А след 9-ти “народът” налага неговите етични стандарти. А кадрите му решават всичко.
До ден днешен.
Евгений Кънев, Фейсбук
