Мароко е изключително любопитна дестинация. Всеки район е различен и със собствена атмосфера – от консервативните бербери в пустинята, които са щастливи с това, което природата им е дала, до лукса и светския живот в Маракеш и Казабланка. С колегите от Професия турист продължаваме да ви разказваме за тази невероятна страна.
Една от забележителностите в Маракеш е дворецът Бахия. Името му означава „Брилянтност“ и наистина е такъв. Първоначално е построен за лично жилище на Си Муса - бивш роб, който умело се издига в йерархията. По-късно в него се настанява синът му Бу Ахмед. По време на неговото управление дворецът става още по-бляскав, като се добавят пищни градини и богата украса. Бу Ахмед бил много богат и могъщ везир. Султанът въобще не го харесвал и веднага след смъртта му през 1900 г. дворецът бил ограбен. Дванадесет години по-късно френският генерал-местен маршал Лиоте, възстановява двореца и го превръща в резиденция в Маракеш.
Дворецът е построен на два етапа в продължение на 20 години - от 1880 до 1900 г. Великият везир живеел в него с четирите си съпруги и 24 други жени. Ще разгледаме именно харема, защото той е с най-пищна и интересна архитектура и декорация. Скучната сграда отвън крие разкош от вътре.
Дворецът привлича и с една романтична историята. Везирът, който започва строежа - Сиди Муса, го прави като подарък за любимата му. Той купил голямо парче земя, където започнал и сроежът. Архитектурата и декорацията му отнела много време. Мрамор и плочки са взети буквално от всички краища на страната, като везирът искал да внушава превъзходство и власт. Планът на двореца непрекъснато се променял, разширявал и доизграждал. Накрая изгубил първоначалния си облик и заприличал на лабиринт, от който трудно би се излязло.
Комплексът заема голяма площ, като по време на строителството му, и двамата собственици се опитат да купят колкото се може повече места. Отделните крила преливат и се свързват едно с друго с безкрайни коридори и тайни изходи, прикрити с дърворезбовани врати. От някои помещения се излиза в градини с фонтани, кипариси и портокалови и бананови дръвчета, жасминови храсти и много цветя. Тук има още конюшни, джамия и турска баня.
Централната част е изцяло облицована с мрамор, а в центъра е издигнат красив фонтан. Този район е бил построен специално за нея – любовта на везира.
Случило се така, че в края на строителството на великопелния дворец красотата му надминава този на султана. Ето защо, веднага след смъртта на везира през 1900 г., султанът заповядал да плячкосат двореца.
Дворецът е поразителен с всички красиви традиционни мозайки, резбовани дървени тавани, боядисани кедрови врати. Всичко това напомня на интериора на дворците от „1000 и 1 нощ“. Някои от стаите на двореца са много луксозни - украсени с позлата, дърворезби от най-скъпите видове дървен материал, а музайките са едни от най-сложните. Самите декорации са направени от най-добрите художници на времето, чиято работа е продължила седем години. Материалите са карани от всички краища на света.
Дворецът Бахия е интересен не само със своя интериорен дизайн, но и с объркващия лабиринт от стаи. Тук са стаите на наложниците, разположени около площада. За съжаление целият дворец не може да се разгледа. Той има 150 стаи, но са отворени само няколко на приземния етаж. Посетителите могат да се разхождат и в градините. Тук често се организират и много изложби, както и концерти.
Този комплекс е типичен представител на източната философия - всичко лично трябва да бъде здраво скрити от любопитни очи. Същият принцип се прилага и в съвременната архитектура – отвън сградата изглежда доста скромно, така че да не привлича погледи, но вътре се дава пълна свобода на лукса.
Всяко нещо тук има таен замисъл. Елегантните дворове с жив плет, зелени алеи и пръскащи фонтани крият много любопитни истории. Местните хора казват, че всички вътрешните стаи на двореца са проектирани по такъв начин, че по време на разходките на везира с наложници, които са били над 20, да не се засичат. Така че, задачата на архитекта е била изключително трудна.
Недалеч от двореца са и Кралските гробници на Саадинската династия. Още едно красиво архитектурно творение, което трябва да се види. Те са разположени в градина в арабски стил, където спокойствието и тишината ни откъсват за малко от така вече познатия ни хаос.
Гробниците датират от 16 век. Разположени са в няколко просторни помещения. Отново в декорацията преобладават рисуваните плочки и майсторски дърворезби. Таваните са с пищна дървена украса. Тя е толкова финно направена, че все едно женска ръка я е бродирала. Оставаме удивени и от дантелените камъни. Използваният камък е толкова мек, че се поддава на обработка. Така се получават тези безумно красиви плетеници от хиляди орнаменти, за да заприличат на финна дантела.
Отделните помещения са свързани с двор с красиви цветя и много зеленина. Дори тълпите от туристи не се усещат.
Стените и подът на гробниците са покрити с цветни мозаики от керамични плочки. Цветовете им така са съчетани и подредени, че създават усещане за топлина, хармония и спокойствие.
Всичко това можете да видите в предаването Професия турист или да преживеете с програмите на ЕКВАТОР. Предстои да ви разкажем за мароканското злато – арган, да берем фурми в оазис и още много интересни неща.
Автор: Адриана Русенова
