От достоверен източник разбрахме, че за баталията в Народния театър обществото било грешно информирано и проблемът бил още по-грешно третиран и от едната страна, и от другата. Имало и друга причина - тия, които лежали на лявата кълка, не искали да проумеят, че тези срещу тях лежат на дясната.
Всъщност конфликтът Морфов-Покръстина не бил политически, а творчески.
Режисьорът категорично отказал на пиарката. Дори при "здрава и щедра на творчески възможности среда" не бил съгласен след "Хъшове" да постави "Изворът на белоногата", но вече с истинското име "Ак бълдър чешмеси", което щяло да бъде политкоректно, според врялата и кипяла в политиката дама. Извън това тя настоявала Морфов, освен да е режисьор, да играе пашата или везирът - нашият информатор не беше много наясно с поемата на дядо Славейков - а тя държала особено да играе Белоногата или дори само белите нозе и била готова да направи компромис в името на изкуството като си свали шалварите... Но в никакъв случай нямало да позволи да бъде разбулена. Защото разбулването, както и при тази театрална крамола, не водело до нищо добро.
В антракта на преставлението на публиката щели да раздават безплатно шербет и рахат локум.
А бакалъм! - извика нашият информатор и побърза да изтича при някои от хъшовете, които били щастливи, че ще играят низами.
Пламен Стамболски
