В своя профил в социалната мрежа Фейсбук режисьорът Лилия Абаджиева коментира случващото се в Народния театър, скандалът, който първоначално беше между главния режисьор Александър Морфов и ПР-а Велислава Кръстева. Впоследствие се отвориха няколко фронта: между директора Василев и министър Минеков, както и в театралната гилдия. Изненадващо част от актьорите не защитиха Морфов, въпреки, че имат знакови роли в негови представления. Те защитават дикертора, който много добре се грижи за театъра.
Лилия Абаджиева апелира, че крайно време да се спре с процесите, които повличат българския театър надолу към пропастта.Очевидно опитите от типа: "Разделяй и владей" са много ефективни в актьорските среди, защото сред поредния скандал, който отключи още няколко покрай себе си, стана ясно колко разединени са актьорите, щом става дума за финансови или властови аспект.
Нищо не е в състояние да ги обедини: нито етични съображения, нито стремеж към свобода, нито морал, камо ли идеите на изкуството и културата.
Години наред сътрудничество могат да бъдат захвърлени с лека ръка, защото само за шест месеца заплатите са се увеличили значително.
Това очевидно разместване на ценности в обществото ни води до такова рязко раршуванане на истинските стойности за човека, който го превръщат единствено в консуматор и свеждат потребностите му до състояние на изчисляване на прости сметки. Явно това е част от плана.
Ето целия текст на режисьора Лилия Абаджиева:
Крайно време е да бъдат спрени процесите, които влекат българския театър към гибел.
Има цялостна деетизация на обществения и културния живот, някаква всеобща, за съжаление, дехуманизация, правещи от човека консуматор, пълна девалвация на нравствената система... Отказ от утвърдените през вековете ценности, които са действали като регулаторен механизъм за възпроизвеждане на етическото начало в човешките взаимоотношения. Това се проявява като деструкция на мотивацията на отделната личност. Обществото не се нуждае от личността. Духовното е поставено на заден план. Саморазрушително лишаване от емоционалност на човешкия живот.
Позоваването на прагматизма, като нова религия и велика добродетел на човека консуматор, се превърна в новия образец на Homo sapiens.
Никъде в Европа театърът не съществува на пазарен принцип.
Комерсиалните тенденции и примитивната форма на финансиране разрушиха природата на театралното.
Убедена съм, че в тази епоха на разрушаване на ценностите по отношение на театъра и в контекста на скандалните събития в Народния театър е необходимо да има един дебат и конституиране на нови правила.
А също е крайно време да спрем задкулисието и театралната олигархия, която практически влече естетическите достижения на българския театър към гибел.
Изключителна радост е, че на първата ни сцена в момента има спектакъл на Боб Уилсън-доайенът на световния експериментален театър.
Но това не отменя факта, че на първата ни сцена не са поканени едни от най-големите ни режисьори, също не отменя факта, че там в последните години поставят дори на голяма сцена хора без експертиза...
Не бих искала да споменавам големи български режисьорски имена, които бяха тотално зачеркнати от листата на големите театри. Подобни “естетически” санкции с такъв мащаб не е имало в театъра дори по времето на комунистическата цензура. Всичко разбирам, дори и патоса на тази десакрализация. Но има битка, от която не бива да се отказваме – да не допускаме загубата на духовното, на ценностите. Томас Ман нарича драмата поезия. Поезията на живота, изследването на човешкото у човека е една от функциите на театъра.
Ирина Тодорова
