През 1393 г. султан Баязид I тръгва с войска срещу Търново. Дали от изненада или от страх, но българския цар Иван Шишман напуска столицата и се укрива в Никопол. Баязид подлага старопрестолния град на обсада. Останал без командване със защитата на града се нагърбва българският патриарх Свети Евтимий Търновски и с въоръжени жители и малко останала войска издържа три месеца. Но на 17 юли 1393 г., вследствие на предателство, градът бива завладян.
Българите в онзи съдбовен и трагичен момент са били рамо до рамо и са дали живота си за страната, макар и разпокъсана заради ламтежа за власт и крамолите на тогавашния царски елит.
И, сега е същото. Меси, тоест Борисов, като последният страхливец бяга от отговорността да състави екип и да защити разпадащата се заради самия него крепост България. И по най-циничен начин хвърля на амбразурата известен медик. Той да обира хорските одумки и да носи отговорността за несъстоялия се кабинет.
Охранените боляри-политици се ослушват на свой ред и чакат да коледната ваканция, за да се изнесат в Дубай, по острови и в именията си в Гърция, Италия и другаде.
Неслучайно започнах със защитата на Търново и избягалия български цар. Днес по странен начин историята се повтаря, но вече като гротеска, макар и с много вероятни драматични последствия.
Ще припомня, че през 1396 г. се води великата битка при Никопол. Две години преди това папа Бонифаций IX призовава европейските царства да тръгнат в кръстоносен поход за спасяването на християните от османските нашественици. Средновековните НАТО и ЕС, ако позволите едно такова сравнение, събират рицари и войски от Франция, Англия, Шотландия, Унгария, Свещената Римска империя, Полша, Швейцария, Венеция, Генуа, Влахия, България, Тевтонския орден и ордена на рицарите на Св. Йоан, които тръгват да защитят Второто българско царство и оттам и Константинопол. Битката при Никопол се провежда на 25 септември 1396 г., а европейските войски се предвождат от кал Сигизмунд Люксембургски. И да, тези войски нанасят тежък удар на османския противник, но когато вечерта настояват да влязат в крепостта, за да починат и да се подготвят за решителна битка на другия ден – управата на града отказва да ги пусне, за да не ядоса евентуално Баязид, който може да се окаже победител. Точно от това се възползва османският предводител, който в онзи момент получава мощно подкрепление от конници на васални балкански страни и заповядва всички рицари да бъдат избити без да се взимат пленници. Десетки хиляди полагат кости там...
Тази позиция на българските управници ни коства петстотин години болка и срам.
Днес български политици се държат по същия предателски начин, готови да се откажат от европейските съюзници, за да не разсърдят не точно султана, но неговия еквивалент в Кремъл.
България и българите обаче наблюдават това безропотно, сякаш не осъзнават, че сме оставени на съдбата – пък каквото стане. Дори си нямаме патриарх като Евтимий, който да събере хората и да ги поведе.
Патетично ли ви звучи? Може, но е вярно. През цялата си история страдаме от лоши управници. Затова превъзнасяме и до днес няколкото стойностни, които са направили каквото трябва за държавата и населението. Жалко, че ползваме имената им само по празници и на маса, за да се изрепчим колко сме велики.
След поредното цинично подиграване с българската съдба от Борисов и ГЕРБ чухме поредната политическа реч на главния прокурор Гешев (излъчена цялата по БНР), който в състояние, наподобяващо личностно разстройство, цитира Апостола като аргумент за някакви негови тези. Гешев и Левски! Това наистина е прекалено дори за хора с железни нерви.
Ако Борисов го бе предложил за премиер с радост щеше да приеме… Защото е убеден, че става и че народът ще мълчи.
Не сме научили уроците на историята. Усвоили сме единствено начини за оцеляване, като снишаване, предателство, слугинаж и пр. Предимно по единично. Не ни дреме за Търново, Никопол и България. Готови сме да затворим вратите пред рицарите и цивилизацията и да пълзим пред сатрапите. Свободата така и не завладя сърцата ни.
Затова властниците ни прелъстяват и изоставят, колкото пъти им скимне. Ние сме техните евтини проститутки и те се държат с нас, като с такива.
Изправени сме пред съдбовни решения.
Огнян Стефанов
