Нищо, което правят от ГЕРБ не може да е изненада. Ако някой вади скрит коз, той се опитва да печели преимущество, така че да прецака опонентите си. Нали целта е да спрем с тази политика и поведение на скритите номера, на фойерверките, мъглата и ефектните ходове? Най-краткият политически виц през последните години е “независим кандидат, издигнат от ГЕРБ”.
Това заяви пред ФрогНюз пиар експертът Любомир Аламанов.
Ето и цялото интервю:
Господин Аламанов, изненада ли беше номинацията на ГЕРБ на проф. Николай Габровски за премиер? Спекулираше се кой ще отиде на “Дондуков 2”, за да вземе мандата за съставяне на правителство от президента Румен Радев.
От една страна беше изненада. От друга страна - нищо, което от ГЕРБ правят, не може да бъде изненада. Въпреки всички техни твърдения как са предсказуема партия, непрекъснато правят изненадващи ходове, за да държат всички в напрежение и да се опитват да постигат малки тактически победи, но за сметка на непрекъснатите промени и чуденето какво ново ще измислят, за да няма стабилност.
Някои обаче извеждат това като позитивно качество и знак, че има жизненост в партията на Бойко Борисов. Тоест съществува и другата трактовка - че партията все още е способна да вади от ръкавите си скрити козове. Въпросът е кое надделява повече - че се създава усещане за хаос и нестабилност, или че от ГЕРБ демонстрират способност винаги да играят?
Самите думи подсказват, че нещо не е наред. Ако някой вади скрит коз, той се опитва да печели преимущество, а не да постига консенсус и широко разбирателство. Опитва се по-скоро да прави скрити и хитри ходове, така че да прецака опонентите си.
Тоест издъхва тезата, че проф. Николай Габровски е номиниран в духа на търсенето на диалог?
Да. Защото непрекъснато се вадят скрити козове, нещо хитро. Ако влезем в терминологията на картоиграчите, ако някой има скрит коз, значи нещо крие под ръкавите, опитва се да излъже, да измами. Нали целта е да спрем с тази политика и поведение на скритите номера, на фойерверките, мъглата и ефектните ходове? На това се нагледахме през последните 12-15 години. Обществото е изморено от това. Вижте хората колко са изнервени. Непрекъснато се твърди, че има много кризи, но въпреки това се занимават с промени в Изборния кодекс. Това е кошмарно.
Приемате проф. Габровски по-скоро като сламен човек, който ще изгори като факла. Така ли да го разбираме?
Най-краткият политически виц през последните години е “независим кандидат, издигнат от ГЕРБ”. Днес сутринта го видяхме на живо по Нова телевизия, когато господин Борисов се обади и започна да вика, да се кара…
Самият факт, че Борисов си позволява да се обади и да започне да се кара, какво говори за медиите? Свикнахме през последните години на това поведение, но в момента не е премиер.
Водещите доста негативно реагираха. Според мен трябваше да му затворят телефона. Но му казаха да не си позволява такива неща. Може би трябваше да има още една крачка и да му се зададе въпроса “Какъв сте вие, че тук да крещите по телефона?”. Да си спомним каква беше реакцията, когато един от съветниците на ПП си позволи да се обади на същите журналисти и да им се кара. Вижда се доста по-различна реакция.
Всички като общество трябва да минем тази абстиненция към това един политик да ни държи заложник на поведението си.
Отиваме ли към избори или все още може да се намери някакво решение?
Какво решение да се намери? Това е някаква фикция на група политолози, които твърдят, че е възможно. Има два варианта - или ГЕРБ да вземе “хартиената коалиция”, която е огромна и те не се разправят помежду си, и да направят управление. Поне да е ясно кой управлява. ГЕРБ обаче не искаха тези, а други партии - ПП и ДБ. Същевременно Борисов иска да прави коалиция с тях като непрекъснато ги обижда, нарича ги аматьори, лъжци и прочее. Това е синдром на насилник, който не мога да проумея. Тук не психиатри, а психопатолози трябва да се намесят. Непонятно е да казваш, че искаш да се жениш за някого, а да го наричаш измамник.
Може би е нарочно.
Синдромът “Бий ме, обичам те” е от 17 век. В нормалните демокрации любов с бой не се постига. Това е синдром на детската градина, четвърта група - дърпа ме за опашката, значи ме харесва. Ние даже не водим политологичен разговор. Тук има непрекъснато променящо се поведение, истерии в реакциите, възходи и падения. Даже не обсъждаме политика. И през цялото време ни се хвърлят неща като “независим експерт, който ще ходи сам да преговаря”. Как така независим експерт ще ходи да преговаря? Той какви ангажименти ще поеме, как ще говори?
В крайна сметка, ако подходът на Борисов беше друг, може би никой нямаше да му повярва отново. Проблемът сякаш не е в подхода му, а в личността му.
Да. Няма как да управляваш 12-15 години и да не искаш да се каже едно нещо за този период. Не може при всички тези грешки, които се допуснаха, да няма едно извинение, една малка призната грешка поне. Няма такова нещо.
Ако се затваря с ритник тази врата, няма как да се продължи напред. Това е насилие. Как да започнем на чисто? Някакъв насилник те бие 15 години и ти приемаш, че вече е друг и започваш на чисто. Няма как да стане чисто психологически и Борисов го разбира изключително добре - ако каже, че е премиер с БСП и ДПС, България ще изригне и този път ще стане много страшно. Затова прави тези криволичения, защото не може да каже публично, че управлява с тези партии.
Служебният кабинет работи почти изцяло в полза на ГЕРБ, но никой не иска да го каже, защото ще стане революция.
интервю на Джесика Вълчева
