Стара планина и Манастир ”7-те престола” са под сериозна заплаха от воден катаклизъм. Разрешителното за търсене и проучване на нови мини за злато, мед и други метали е влязло в сила, а геолози вече правят проучвания, научи ФрогНюз.
Това проучване ще се провежда в рамките на така наречената площ "ЕЕ-1", която се намира на изток от река Искър. Инвеститорът, който ще извършва проучванията, е избран след конкурс само с един кандидат.
Тази площ обхваща Осеновлаг, 7-те престола и Габровница реката.
Да се прави подобно сондиране в карстови райони с доказани уранови минерализации сред скалите е изключително опасно, тъй като крие рискове от срутвания на подземни маси, което може да остави без вода населението на тези райони. Освен това крие големи рискове от замърсяване на питейната вода с уран. За това алармираха жители от въпросните райони, които се свързаха с Фрог.
Местните хора се оплакаха, че геолози вече обхождат района и го проучват, включително и в частни имоти, без разрешението на собствениците.
“Реално става въпрос за две площи за търсене и проучване. Едната се казва ЕЕ-1, която се намира на изток от река Искър. Другата площ се казва ЕЕ-3, тя се намира на запад от Искъра и е в периметър от гара Лакатник, минава през Гинци, над Годеч и стига до сръбската граница”, съобщи за ФрогНюз Димитър Куманов от Сдружение “Балканка”.
“Специално за ЕЕ-3 имаше писмо на Министерство на околната среда и водите до инвеститора, че трябва да проведе процедура по оценка за съвместимостта с Натура 2000 за зоните там. Това означава, че сега там предстои проверка за съвместимостта. За площ ЕЕ-1 обаче има решение на министерството, че няма нужда се провежда такава процедура. Абсолютно необяснимо е, как за едната има разрешение, а за другата не", изненадан е Куманов.
“За площ ЕЕ-1 има официални данни за наличието на уранови минерализации. Дори, когато правиш сондиране в такива райони, има сериозен риск от замърсяване на подземните води, защото се минава през скали с уранови минерализации, отгоре има вода, отдолу следващо подземно водно тяло, които може да се смесят и замърсят, което е страшен риск за водоемните източници”, допълни той.
“Има едно скандално решение за допустимост на Басейнова дирекция Плевен по казуса за площ ЕЕ-1, в което се казва, че в района има много питейни водоизточници, които не са ни известни. Също така не става ясно, къде ще се рови в процеса на търсене и проучване и дали това е съвместимо с плана на управление на речния басейн. Това е абсурдно защото не е доказано, че няма риск и дали по някакъв начин не е нарушен един от основните принципи на ЕС по отношение на опазване на околната среда и водите”, каза Димитър Куманов.
“За площ ЕЕ-3, тази която е на изток от Искъра, има официално постановление на Министерски съвет за уранова мина Пребойница. В тази мина има огромни количества уран. Имаме данни, че непосредствено над с. Искрец има една въглищна мина, която са я затворили защото са установили много уран, когато са тръгнали да копаят в нея”.
"Т.е. тук говорим за подобен риск, като искам да подчертая, че целия този район, който е от река Искър на запад към сръбската граница, със сигурност е най-големия карстов район в България, с пещери, десетки подземни води, извори включително и река Искрецка. Като се има предвид, че и водите от Петроханското плато се събират от НЕК-ЕАД, минават през каскадата Петрохан и отиват в язовир Среченска бара. Там има риск за замърсяване на водоизточниците , включително се поставя под риск водоснабдяването на Берковица, Монтана, Враца, Мездра и др.”, подчерта Димитър Куманов.
“Това вече се е случвало в района на мините в Трън, където след сондирането и проучването се установи съдържание на уран и алфа активност в питейните водоизточници на селата Зелениград и Забел, значително надвишаващо данните преди сондирането и нормите за питейна вода. Там за същата площ има същото становище на Басейновата дирекция.”, допълни той.
“В момента за района ЕЕ-3 на изток от река Искър върви процедура за обявяване на Природен парк Западен Балкан, тъй като районът е изключително биоразнообразен. Сърбия например много отдавана, от другата страна на границата си направиха техния природен парк в Стара планина. Ако този природен парк бъде обявен, в режимите и нормите на природния парк, със сигурност ще бъде забранен добивът на каквито и да било природни богатства.”
“Но аз не съм много сигурен, че в България ще се случи такова нещо. Много е интересно и кой стои зад тази канадска фирма, която е получила разрешително за проучвания в района”, почуди се Куманов.
“Поначало в България напълно се знае къде какво има. Тези търсения и проучвания общо взето са прах в очите, защото всичко вече се знае от Националния геоложки фонд. Всички проучвания са правени в много дълбокия социализъм, под ръководството на руски компании. Та тук наистина изниква въпросът колко канадци са наистина тези канадци. Така например канадската компания “Гекон”, която придоби право да добива злато в района на Трекляно, шефът й беше руснак. В Сърбия пък, там където се намира скандалната мина Караманица, която е канадска или английска, не съм сигурен, но там шефът е пак руснак. Така че колко са канадци канадците в България е интересен въпрос и да не се окаже накрая, че ще финансираме войната на Путин”, каза Куманов от Сдружение “Балканка”.
Констанца Илиева
