Невероятно, но факт – 300 души на Черни връх ! Така е възкликнал Алеко, а днес може да отбележим и една друга невероятност – ето, 10 (десет) години след завеждане на исковете за обезщетение на наследниците на загиналите на 05.09.2009 г. с кораба „Илинден“ в Охридското езеро, има произнасяне на Апелативен съд-София.
С което през спиралата от съдебни инстанции все пак на тези изстрадали хора им бе присъдено обезщетение, дължимо от „Германишер Лойд“ (компанията, отговорна за инспектирането на кораба и сертифицирането на годността му за експлоатация) в лицето на неговия правоприемник DNV GL.
Може би не трябва да напомняме, че забавеното правосъдие и почти равносилно на липса на правосъдие, но пък е редно да се запитаме дали едно обезщетение, колкото и да не е адекватно на действителните страдания и болки на наследниците, на децата, чиито родители загинаха, на майката, която е загубила детето си докато спасява другото или на съпрузите, трагично и внезапно овдовели в залеза на своя живот, все пак е израз на онази „справедливост“, която по закон се определя според вътрешното (чисто човешко) съдийско убеждение, колкото и закъсняла да е тя. Не е редно да коментираме това убеждение, но го отбелязваме с особено внимание и интерес – особено в светлината на съдебната практика, която за редица и то доста по-незначителни случаи, присъжда други по- високи размери на компенсация.
Това съдебно преживяване безспорно поражда болезнени въпроси у страдащите, особено като се отчита трудно обяснимата „скорост“ на родното гражданско правораздаване, която сама по себе си е повод и основание за задълбочен анализ и критичен преглед на процесуалните правила на уж европейска България. От друга, може би от по-широка обществена гледна точка, към това дело има и друг поглед – става дума за това, че то прокарва и вече утвърждава една реална възможност, вече подкрепена от нашата съдебна практика въз основа и на практиката на Съда на ЕС, съгласно която пострадалите от различни непозволени увреждания (вкл. при деликти) български граждани могат да завеждат в България съдебни искове срещу всички чуждестранни застрахователи, които са застраховали отговорността на причинителите на увреждането, независимо къде е настъпило то.
Това обстоятелство и възможност може да се смятат за утвърдени и у нас ! Така само като нагледен пример, означава, че ако български гражданин е пострадал в ПТП във Франция, извършено от германски шофьор, управляващ белгийско МРС, ще има правото и възможността да заведе в България директен иск срещу чуждестранния застраховател на причинителя на ПТП, респективно на неговото МПС според правилата на гражданската отговорност.
Друг обаче ще е въпросът, какво обезщетение ще присъди българският съд – дали такова съобразно чуждестранната застрахователна полица и нейните лимити или съобразно правилата на българското гражданско /облигационно право и какво тук ще бъде неговото „вътрешно“ съдийско убеждение. Този въпрос оставаме както на професионалното, но така и най-вече на човешкото вътрешно убеждение на нашите магистрати, които надяваме се могат да преценят, че българските граждани са равноправни граждани и на ЕС, а в рамките на този ЕС животът на майката, детето или съпруга не струва 40-50 хил. Евро, колкото и нисък да е родният ни жизнен стандарт, който сам по себе си не може да бъде критерий или правно мерило за страданието ни в подобни случаи. „Tempus omnis curat“, времето лекува всичко, казано е по повод на войните на древния Рим – но тази древна фраза не се отнася до личното човешко страдание, особено днес.
И впрочем в нашия съд справедливостта има ли само национална или има и европейска основа за оценка ? Особено когато, отговорното лице е мощна компания от ЕС ?
Адв. Владимир Владимиров
