Заради липса на пари може да спрат прогнозите за времето и земетресенията.
Метеорологичните прогнози, както и ранното предупреждение за градушки и наводнения спират, съобщава Новинар. Сведения за времето няма да получават и гражданската, и военната авиация. Такива черни краски описаха учените от БАН, които за пореден път се оплакаха от орязания си бюджет. От липсата на средства в хазната ще пострада качеството на прогнозата за времето. За това алармира шефът на Националния институт по метеорология и хидрология доц. Георги Корчев.
Същото важи и за сеизмологичните прогнози, каза шефът на Геофизичния институт проф. Николай Милошев. Националният институт по геофизика, геодезия и география се занимава именно със земетресенията. На 17 юли за пореден път субсидията на БАН бе намалена с 16 млн. лева и в момента е 59 млн. Само за заплати в БАН трябват 72 млн. лв. Има голяма вероятност заради липсата на пари доста от хората, които работят там, да минат в неплатен отпуск или на непълен работен ден.
Ще направим възможното, за да не спрат прогнозите, но всичко ще бъде на ръба на минимума, категоричен беше Милошев. Около 700 души работят в Института по метеорология, като 90% от тях са служители, разпръснати в цялата страна. След редукцията на бюджета заплатите на всички учени ще бъдат намалени от 628 лв. на 310, каза председателят на БАН акад. Никола Съботинов. Негови колеги се смеели, че метеоролозите може да станат гадатели, ако работният им ден свърши, а те все още не са готови с прогнозите.
Държавата не плаща на академията за прогнозите за времето. Директорът на НИМХ доц. Горчев коментира още, че за първи път националната метеорологична служба е поставена „на колене“. Освен това службата не може да изпълнява международни ангажименти по мониторинг на въздушното пространство на Македония, Сърбия и Черна гора, Босна и Херцеговина и др. Засега служителите са преминали от 8- на 6-часов работен ден. Доста от тях са пуснати в неплатен отпуск с неясна дата за връщане. Според шефа на БАН няма институт, който да може да бъде ощетен за сметка на други. Някои се грижат за заразите, други за археологията, имаме и международни поръчки, които ако няма хора, няма как се изпълнят, категоричен беше още Съботинов. (Новинар)
