Годината е 1945. На 30 януари във водите на Балтийско море над 9000 души умират при най-голямата корабна трагедия в историята, която германските власти дълго време държат в тайна.
“Вилхелм Густлоф” потъва, след като е потопен от съветска подводница при настъпването на Червената армия в края на Втората световна война. Построен е като круизен кораб, а по-късно започва да се използва за болничен такъв. След 1940 г. корабът е преустроен в плаваща казарма за военноморския персонал в Гьотенхафен, преди да бъде оборудвана със зенитни оръдия и пусната в експлоатация за транспортиране на евакуирани през 1945 г.
Операция “Ханибал”
В края на Втората световна война с настъпването на Червената армия започва и операция “Ханибал” - военноморска евакуация на германските войници и цивилни от Курландия и Източна Прусия (столицата й е Кьонигсберг, днес Калининград; Източна Прусия е основната част на региона Прусия по югоизточното балтийско крайбрежие).
Последното пътуване на кораба включва евакуирането на немски бежанци, военни и механици, които работят в оръжейни бази в Прибалтика.
Пасажерският списък на кораба цитира 6050 души на борда. Това обаче не включва хилядите цивилни, които се качват без да се впишат в официалния регистър. Сред пасажерите има и персонал на Гестапо, членове на Организация “Тот“ - строителна организация от времето на Третия райх, и нацистки държавни служители и семействата им.
“Вилхелм Густлоф” е бил претъпкан в пъти над капацитета си. На този ден на борда си корабът е качил 10 582 пасажери при капацитет от 1900, според немските архивисти.
Корабът е снабден с противовъздушни оръдия. Германците не са го маркирали като болничен кораб, не са дадени знаци, че функционира като такъв. Заради присъствието на военен персонал, той не разполага със защитата на болничен кораб, според международните споразумения.
Много скоро корабът е забелязан от съветската подводница С-13. Изстреляни са четири торпеда - първото удря носа на кораба, второто - жилищата на жените-помощнички, третото торпедо попада пряко в машинното отделение в средата на кораба и прекъсва електрозахранването и комуникациите. Последното торпедо засяда в торпедния апарат и едва не се взривява, но е обезвредено.
Според докладите, само девет спасителни лодки успяват да бъдат спуснати. Останалите са замръзнали и се налага да бъдат счупени, за да се освободят. 20 минути след атаката корабът се накланя, спасителните лодки, спуснати отдясно, се разбиват в борда и изсипват пътниците.
Температурата на водата в Балтийско море по това време на годината обикновено е около 4 °C, но това е особено студена нощ с температура на въздуха между -18 °C и -10 °C и ледени късове, плаващи на водната повърхност. Много смъртни случаи са причинени или от пряко торпедно попадение, или от удавяне в нахлулата вода. Други са премазани в първоначалното паническо бягство от паникьосани пасажери на стълбите и палубите. Много други се хвърлят в ледените води на Балтийско море. По-голямата част от смъртните случаи, обаче, се дължи на ледената вода.
По-малко от 40 минути след нападението, "Вилхелм Густлоф“ вече лежи на едната си страна. Потъва с носа напред 10 минути по-късно в дълбоки 44 метра води.
Немските сили успяват да спасят 996 от оцелелите.
Загиналите са общо 9346, сред които по-голямата част - жени и деца. Според данните става дума за 5000 деца.
Около хиляда немски военноморски офицери и мъже са на борда на кораба и умират при потапянето му. Жените на кораба неточно са описвани от съветската пропаганда като “персонал на СС от концлагерите“.
Въпреки мащаба на трагедията, в последните месеци на войната тя получава малко внимание. Причината се дължи отчасти на зашеметяващия брой смъртни случаи в Европа. И все пак - нито нацистка Германия, нито Съветския съюз не разпространяват информацията за смъртта на толкова много хора.
Минават седмици, преди новината за потъването на "Вилхелм Густлоф" да достигне до Съединените щати, а след това се появява в няколко кратки материала, цитиращи откъси от финландски радиопредавания.
Това не е единственият кораб, който потъва във водите на Балтийско море в края на Втората световна война по време на операция "Ханибал". Седмици по-късно "Генерал фон Щубен" също е потопен от Червената армия. Месеци по-късно е потопен "Гоя" - норвежки моторен товарен кораб, използван като транспорт на нацистки войски. 7000 души загиват във водите на Балтийско море.
Cap Arcona е потопен от британските сили с 4500 затворници от концлагери на борда.
Кехлибарената стая
Кехлибарената стая се намира в Екатерининския дворец в бившата резиденция на руските царе, близо до Санкт Петербург. Тя е напълно облицована с кехлибарени панели със златен кант и огледала. Заради своята красота понякога е била наричана “Осмото чудо на света“.
Тя е плячкосана по време на Втората световна война от нацистите и местонахождението й е изгубено в хаоса в края на войната. Съдбата й остава тайна и до днес. Смята се обаче, че скъпоценностите от Кехлибарената стая са били натоварени именно на “Вилхелм Густлоф” и са потънали с него на дъното на Балтийско море.
Джесика Вълчева
