Почти в целия период от моето следване аз бях в един перестроечен момент, из Европа духаха вече нови ветрове. В края на 80-те години имаше едно усещане, че нещо ще се случи. Но като всички млади хора и ние се събирахме, спорехме, забавлявахме се на купони, притеснявахме се преди изпити.
С тези думи Даниел Вълчев, който в момента е декан на Юридическия факултет на Софийския университет си припомни за студентските години.
Ето какво сподели той пред ФрогНюз:
Г-н Вълчев, честит 8-ми декември! Какво ще пожелаете за празника на вашите студенти?
В моя живот това бяха най-хубавите години. Всяка възраст и всяка ситуация си имат своята красота. Но това са най-хубавите години, защото човек е вече достатъчно голям, за да има своя преценка за света, да може да оцени кое е доброто, кое е лошото, кое е ценното, кое е по-ценното и заедно с това има силите и енергията да постигне целите, които си поставя. Това е и времето, в което във всеки бушуват най-различни желания, страсти и намерения. Това е едно чудесно време.
Аз винаги съм си мислил, че това са годините, в които човек до голяма степен предопределя това, което му се случва през следващите години. Аз бих казал така: “Имаме време и за учене, имаме време и за любов, купони, приятелства и всичко. Човек ако е организиран, умен, успее да се овладее, той може да постигне всичко.
Така че според мен зад всеки един дреме голям успех.
Въпросът е дали ще има характера, волята, силата, интелигентността да успее да постигне този успех. Важното е да са живи и здрави, да не се отказват и винаги да знаят, че каквато и професия да започнат, най-важното е човек да си знае стойността, тежестта и да е на мястото, на което дай Боже е искал да бъде. Аз съм щастлив човек, защото съм започнал на място, където съм искал да бъда.
Кои са Вашите най-хубави спомени от студентските години? Казахте, че това са най-хубавите Ви години. Имаше ли любов, купони?
Какъв е този студентски живот без любов? Мисля, че трябва да бъде криминализирано това някой студент да не се влюби един, два или три пъти. Ние не бяхме много по-различни от сегашните студенти, средата е малко по-различна. Тогава нямахме мобилни телефони, но пък се вълнувахме от същите неща, от които се вълнуват и те сега.
Почти в целия период от моето следване аз бях в един перестроечен момент, из Европа духаха вече нови ветрове. В края на 80-те години имаше едно усещане, че нещо ще се случи.
Но като всички млади хора и ние се събирахме, спорехме, забавлявахме се на купони, притеснявахме се преди изпити.
Какви са днешните студенти? Всички поколения обичат да казват, че предишните са по-лоши.
Аз тук бих искал да цитирам един голям български писател, Владимир Зарев и една любима за мен негова книга “Битието”. Там той беше казал, че конфликтът между поколенията винаги се състои в едно и също нещо - старите дават съвети, а новите искат пример. Едно е да говориш, съвсем друго е да дадеш пример за нещо.
От друга гледна точка, едно време и моите родители казваха: “Като ви гледаме, кой знае какво ще направите, нищо няма да направите".
Децата не са по различни в днешно време, поне според мен. По-скоро с възрастта човек малко излиза от случващото се, то му се струва несъответно на начина, по-който е свикнал да живее и поради тази причина е по-притеснен.
Аз мога да визирам моите студенти, те не са се променили драстично. Тази година, когато премахнахме ограниченията за посещения на лекции, студентите са още по-будни, идват с голямо желание и любопитство. Аз винаги съм усещал студентите, които много бързо ще дръпнат напред и много рядко съм се бъркал в това.
Как отбелязвате този празник сега, когато вече не сте студент?
8-ми декември си е един празник на студентите и всеки трябва да си знае мястото, те трябва да си го отбележат. Аз си признавам, че нямам по-особено отношение към този празник, по-скоро това си е повод човек да си спомни някакви неща от студентските години, но аз не съм от типа носталгици.
Смятам, че всяка възраст си носи своята красота. На 2 ноември моят факултет отбеляза 130 години от създаването си. По този повод направихме много голямо тържество, на което успяхме да се видим с част от колеги от випуска ми, с наши по-възрастни преподаватели.
Това беше повод да си припомним част от студентските си преживявания.
Как студентите на СУ “Св. Климент Охридски” ще отбележат празника?
През последните години, да не кажа десетилетия, тази публичност някак си се накъса. Отдавна вече не се наблюдават едни такива големи събирания, всички да се съберат в НДК например и еди какво си да се случи. По-скоро всички си се разделят на групи и индивидуално си измислят къде да отидат.
Интервю на Констанца Илиева
