Какво да направя като съм най-умният и най-красивият? С тази мисъл се събужда всеки нарцис. Политикът-нарцис обаче си я повтаря през целия ден и с нея си ляга. Напоследък пациентите с нарцистично разстройство на личостта, които отказват да отидат на лекар, все по-често и все по-агресивно се опитват да влязат в живота ни. За политиците говоря, както се досещате. Никога досега медиите не са използвани така брутално за проникване в отломките от съзнание у гражданското общество.
В списъка на засегнатите от това психично заболяване се подвизават почти всички публични лица от Бойко Борисов, Мустафа Карадайъ и Румен Радев, през Йордан Цонев, Корнелия Нинова, Вежди Рашидов, Костадин Костадинов, Стефан Янев, та до Тома Биков, Десислава Атанасова, Георги Свиленски, Александър Симов, Хамид Хамид, Даниел Митов. И много други по градове, села и паланки. Симптоми се забелязват и у някои представители на нови партии като „Продължаваме промяната“, „Демократична България“.
Нарцисите никога няма да признаят, че са поразени от въпросния вирус, което е едно от доказателствата за липса на самооценка и самокритичност, присъщи на нарцисизма.
Учените отдавна са установили, че той тлее у всеки човек. Българската доза у българските политици обаче е слонска и ги превръща в капризни и злобни човечета, които искат да се къпят в слава, власт и пари, а народът да се държи с тях като с божества.
Всички те обичат да цитират Апостола, да се отъркат в живота, посланията му и митовете за него. Наскоро думичката „цинизъм“ нашумя покрай проблемите ни с Шенген, но истински цинизъм са окачените портрети на Дякона в кабинети, офиси и зали на т.нар. политически, бизнес и олигархичен елит.
Българинът трябва да се научи да разпознава нарцисимза отдалеч и да се научи как да се предпазва от него. Защото той е на път да запрати страната дори под дъното, до което я срина „Меси“ на ГЕРБ, №13 в отбора на „Бистришките тигри“, преименували се на „Витоша“.
Политиците с нарцистично разстройство на личността надценяват мнгократно способностите си и преувеличават своите постижения. Аз съм най-добрият за премиер! – повтаря от месеци Борисов. Ще управляваме сами, когато станем първа политическа сила, което скоро ще се случи, - не остава по-назад Костадинов от „Възраждане“. Тези хора смятат, че са по-добри от другите, че са уникални. Тяхното преувеличено възприятие за собствената им стойност и постижения често се базира на силно подценяване на стойността и постиженията на другите. Тези нелекуващи се политици са заети с фантазии за големи постижения и неистово желание да им се възхищават заради прекомерния им интелект, авторитет и влияние. Освен това смятат, че народната любов им се полага. Всяко нещо обвързват с това. Недаването на оръжие за Украйна, която бе вероломно нападната на 24 февруари от Русия, те наричат грижа за националните интереси и осигуряване на мир за българите. По същият начин третират и желанието си да продължат енергийните обвързаности с Москва. Всеки аргумент и критика на това тяхно поведение те наричат аматьорщина и предателство. Защото го казват ТЕ.
Понеже въпросните нарциси настояват да получават възхищение, тяхното самочувствие зависи от положителното отношение на другите, което го прави много крехко. Те постоянно наблюдават и се интересуват от това как ги приемат другите и колко положително ги оценяват. Критиките ги нараняват. Често реагират на тях с гняв или презрение и са готови да контраатакуват жестоко.
Такава бе реакцията на президента Радев по някои критики от страна на ПП и БСП. Същото видяхме и в нервното, с елементи на заплаха поведение на лидера на ДПС Карадайъ по време на интервюто с Мария Цънцарова от бТВ, когато бе засегната темата с назначението на активист и важен фактор в движението за пиар в Народния театър. Бе готов да се нахвърли върху водещата и може би само присъствието на камери го спря.
Учените Ръбарт Раскин и Говард Тери са описали 9 признака, които доказват 100-процентовия нарцис. Дори само един поглед към тях, ще ви напомнят за упоритото преследване на ордена „Стара планина“ от бизнесмена Николай Вълканов. На това свое желание той посвещава повече от година, само и само да бъде удостоен и да заяви на публиката, колко е величав и заслужил най-високото отличие. За целта дори бе скрита част о бографията му, която го свързва с Мултигруп. Получи се обаче нещо като „Булгар, булгар!...“ и биене в гърдите. Винаги така става, когато се прекали с общественото търпение.
В България клубът на нарцисите е препълнен. В него постоянно се вливат нови и нови щестлавни герои. У нас и масонските ложи са превзети от комплексирани членове, даващи мило и драго да бъдат възприемани като по-специални от останалите, на които се полагат и специални привилегии. Масон означава зидар, човек, който строи нещо, създава. Какво от това понятие изпълват повечето от членовете на ложите тук? Освен обслужване на болното си его, май нищо друго не ги вълнува. Дори нямат понятие за тайнствените ритуали и тяхното значение, когато се е създавала тази задруга в Шотландия.
Тези, които се събират там, ще ги видите и в парламента, на министерски постове, сред магистратите, ръководствата на партии, в кръга от олигарси. Защото са всеядни. Защото възприемат България като дойна крава, която е тяхна собственост.
Нарцисизмът не е смъртоносен, ще кажат някои. Всеки втори е засегнат по някакъв начин от него. Така е, но говорим за крайностите в неговите прояви у хора, които заемат високите етажи на властта. Опасност за обществото са решенията на хора, които считат себе си за последна инстанция. Които се въприемат като най-мъдрите и гениалните. Вече оказали се в подобно състояние на духа и разума, те отказват да чуят съвети от страни, дори фактите и реалността ги дразнят.
Често даван пример е американският президент Джон Кенеди, който успял да превъзможне някои капани на нарцисизма и се заобиколил от екип с хора, по-умни от самия него. Той признавал това с гордост. Именно те били в основата на преодоляването на Карибската криза и избягването на Трета световна война. Сред тези хора бил и брат му Робърт Кенеди. Именно той, заедно с вездесъщия Джон Едгар Хувър създават закона РИКО за преследването на корупцията и мафията. Двамата не се харесвали, но в името на обществения интерес воювали заедно срещу организираната престъпност, в това число и тази на „белите якички“.
Да си отличен пилот, какъвто според експерти Румен Радев несъмнено е, не означава, че същите качества гарантират отличен политик. Фактът, че съществува проблем с хора от екипа край него вече и през втория мандат, е доказателство за това. Той може да не го признава, но в обществото съмненията в тази посока все по-често преминават в убеждение. Освен това неговите качества като политик се виждат през действията на служебния кабинет. А там има откровени провали. Енергийният министър, например. Икономическият също.
При Борисов проблема с хората, които са до него и участват в прокарването на неговите идеи, мисли, хрумвания, заблуди, откровени лъжи и манипулации е още по-голям. Опитвайки се да го следват и да се възползват от него, те съзнателно участват в нарушаване на законите и осакатяване интересите на гражданите, както и техните права. Самият Борисов отдавна е презрял всички норми на човешко поведение и се държи като пъпчасал пубертет. Крайностите в настроението му, изблиците на самохвалство и все по-честата патологично изкривяване на истината са реална заплаха на страната.
Не е новина, че повечето амбициозни политици са ярки нарциси. Но откъде накъде това трябва да се премълчава и да се правим, че не забелязваме техните опити да бъдат полубожества.
Известният експерт по нарцисизма Кристин Домбек пише: „Нарцисизмът е любимото състояние за политическите лидери, които виждат враг във всеки опонент“. Нарцисима сред представители на изкуствата е вид оригиналност и част от желанието да бъдат популярни. Това се ядва и нерядко е симпатично положение.
При политиците обаче често диагнозата е за злокачествен нарцисизъм.
Такъв е обхванал обитателят на Кремъл, който в своята убеденост за безпогрешност сътвори зловеща война срещу Украйна. Вече заплашва човечеството с ядрен апокалипсис, ако не бъдат признати неговите болни фантазии за нов световен ред с Русия в центъра на планетата.В България нещата са по-скромни, но вече наблюдаваме колективен нарцисизъм в политиката. Вече не се срещат хора със скромното поведение на д-р Желю Желев и д-р Петър Дертлиев, примерно. Сред комунистическия елит като такъв се откроява външният министър Иван Башев, който загива нелепо на Витоша.
Такива днес няма. Но пък си имаме главен прокурор, който се възприема като „инструмент на Господ“...
Имаме си и престъпници сред „елита“, които са недосегаеми за закона.
Нарцистичното поведение на такива е лош пример за немалко българи, които демонстрират самочевствие, което по никакъв начин не приляга на оскъдните им знания и възможности. Тогава нарцисицмът се трансформира в арогантност. Точно тя е напът да съсипе и малкото останали неща в ценностната ни система. Процесът върви от върха към низините и заплашва въобще съществуването ни.
Витали Роник
