Безотговорният и егоистичен подход на Германия към сигурността доведе до конфликта в Украйна. Колебливата позиция на лидерите на големите европейски държави спрямо Русия е опасна и противоречи на здравия разум.
Украйна печели конфронтацията с Русия. Но някои съюзници се колебаят. Миналата седмица германският канцлер Олаф Шолц публично призова за връщане към така наречения от него европейски „световен ред“. По-късно той прекара един час в телефонен разговор с Владимир Путин. В речта си в събота президентът Макрон повтори думите на Кремъл за разширяването на НАТО до границите на Русия, като заяви, че Западът трябва да се подготви „да предостави гаранции на Русия в деня, в който тя се върне на масата за преговори“.
Този начин на мислене наподобява плаващи пясъци. Най-добрият изход от конфликта със сигурност е военно поражение за Москва, придружено от (принудително) оттегляне на Путин от властта. Справянето с победена Русия няма да е лесно и неуспехът на Запада да се подготви за подобен развой на събитията е жалък. Дори частично победена Русия обаче представлява много по-сериозна заплаха. Възнаграждаването на военна кампания с териториални придобивки гарантира нови войни в бъдеще.
Опитите на Макрон да разсее опасенията на Русия относно НАТО противоречат както на справедливостта, така и на здравия разум. Всякакви следвоенни гаранции за сигурност трябва да бъдат формирани не за успокояване на Русия, която никой не е нападнал, а за защита на Украйна, в идеалния случай чрез незабавно присъединяване към НАТО. Това няма да се хареса на Москва. Но тя ще може да обвинява единствено себе си. Ако Кремъл се откаже от неоколониалното си мислене и се отнася с достойнство към съседите си, отношенията ще се подобрят. Но докато ги заплашва, те ще търсят защита.
Дипломатическите хитрости на френския президент, който се опитва да привлече вниманието към себе си, често остават без резултат. Необмислените думи на Шолц са още по-тревожни, защото отразяват основното разделение между Германия и голяма част от Източна Европа. В продължение на три десетилетия Берлин е известен като разхитител на средства за отбрана, което подкопава доверието и единството на НАТО. Германия пренебрегва снизходително загрижеността за сигурността на източните си съседи и техните пророчески предупреждения за заплахата от Русия и блокира и „размива“ опитите им да се присъединят към НАТО.
Вместо това Германия насърчава инвестициите и търговията с Русия. Това включва и двата газопровода „Северен поток“, които увеличиха влиянието на Кремъл. Небрежността на Берлин също така позволява на руските шпиони да обикалят света, докато политическата класа се наслаждава на антиамериканизма. Далеч от „световния ред“, безотговорният и егоистичен подход на Германия към сигурността доведе пряко до конфликта, който сега бушува в Украйна.
Настъплението на Русия през февруари накара Шолц да обяви „Zeitenwend“ - буквално „повратна точка“. Най-влиятелният политик в Европа обяви, че бюджетът за отбрана на страната ще бъде увеличен с 85 млрд. паунда, с което се слага край на дългогодишното бездействие. Но за източните съседи на Германия разликата в доверието все още е огромна. Латвийският министър на отбраната Артис Пабрикс обобщи опасенията на съюзниците, като попита на конференция в Берлин: „Готови сме да умрем за свободата. Дали сте?“
И това се отнася не само за Германия. Разкаянието за алчността и светотатството през последните 30 години все още поразително отсъства в богатите и заможни страни от ЕС. Сред лидерите на „Западна“ Европа единствено финландският министър-председател Сана Марин се извини, като се оплака, че нейните предшественици не са се вслушали в балтийските си съседи. И все пак обърканото мислене на Германия – най-могъщата държава на континента – е от най-голямо значение. Шолц, подобно на други германски политици, с готовност оплаква престъпленията на нацистката епоха в собствената си страна, а неотдавна осъди самодоволното безразличие на Западна Германия към съдбата на Източна Европа под властта на комунизма. По-скорошните грешки почти не се споменават.
Това е особено силно изразено в основната партия в управляващата коалиция – ГСДП на Шолц. Министрите от някога пацифистките Зелени в Германия са похвално войнствени. Миналата седмица министърът на правосъдието Марко Бушман от либералната партия на Свободните демократи, другия участник в коалицията, открито заяви, че подкрепата на Германия за „Северен поток“ я прави отговорна за конфликта в Украйна, и призова страната си да „погледне истината в очите“. В последната си реч за състоянието на Съюза президентът Щайнмайер, който като външен министър от ГСДП олицетворяваше самодоволството на Западна Европа след 1991 г., използва само кодираните думи „няма място за стари мечти“ - вероятно неговите собствени.
Този досаден, затворен тон е дразнещо самоцелен, когато се погледне отвън. Украинците се сражават и умират не само за собствената си безопасност, но и за безопасността на цяла Европа, включително Германия. Десетки хиляди са мъртви. Стотици хиляди са осакатени. Милиони хора са разселени. Крайната сметка за възстановяването на Украйна може да достигне трилион лири. Това не се дължи на природно бедствие. Тя е пряк резултат от наивността и алчността, които накараха германските и други отговорни лица да пренебрегнат многократните предупреждения за възраждащия се руски империализъм.
Германската историческа амнезия засяга както бъдещето, така и настоящето. Конфликтът в Украйна разкри стратегическата голота на Европа, за което Макрон неведнъж е предупреждавал. Непосредствената заплаха идва от Русия, но през следващите години Китай ще се превърне в много по-голям проблем. Освен това съществува несигурност по отношение на Съединените щати. Прекомерното натоварване, разпиляването и рискът от политически хаос във Вашингтон означават край на епохата след 1945 г., през която американските гаранции подкрепиха европейската сигурност. Решаването на възникналия безпорядък изисква Европа да създаде реално икономическо, политическо и военно влияние, в което Германия, индустриалният гигант на континента и скоро негов лидер в разходите за военни поръчки, ще играе централна роля.
Предложението на Макрон за европейска политическа общност създава предпоставки за това, както и стълбът на Европа - НАТО. И двете страни ще се ангажират с Великобритания след Брекзит. Но небрежните разговори в Париж и Берлин накърняват доверието и рискуват да провалят усилията още преди да са започнали.
Едуард Лукас, БГНЕС
Едуард Лукас e дългогодишен изследовател на съветската и на руската външна и вътрешна политика, автор на книгата "Новата Студена война", издадена през 2008 година, месеци преди руското нахлуване в Грузия.
