Страната ни 2011 година покри техническите критерии – 5 мисии осъществени на територията ни, които бяха положителни. В някои от докладите се отчиташе, че България е по-добре защитена, като външна граница на ЕС, отколкото държави стари членки на Шенгенското пространство – като техника, оборудване и начин на концепция и работа. Това каза председателят на Републиканци за България Цветан Цветанов по БНТ.
По думите на Цветанов, това което се случи след 2011 година е Арабската пролет. „Тя промени изцяло концепцията и начина, по който да се приемат нови членове в Шенгенското пространство“. Той припомни, че тогава най-засегнати са били Италия и Малта.
„Това провокира анти настроения за нови членки в Шенген. България превъзхождаше Румъния. Това което се случи 2015 година – миграционният поток засегна най-много Гърция и България и това провокира и други настроения в ЕС, защото тогава навлязоха над 1,5 млн. бежанци“, даде за пример Цветанов.
„Възпиращото съоръжение има своя положителен елемент и той беше даван за пример и в ЕС. Въпросът е, че ние не направихме нищо, за да подобрим комуникацията му. Трябваше да бъдат изградени – термовизионни системи, датчици, видеонаблюдение, за да може да се дава изпреварваща информация на центровете във вътрешността на страната, или на граничните ни пунктове и да има възможност да се пренасочва съответната техника и човешки ресурс към дадените точки, които са най-уязвими за такъв поток“.
Цветанов е категоричен, че българските власти не са направили необходимото, за да оборудват Гранична полиция и даде за пример случая с убития граничен полицай, при който автомобилът, с които е бил не е имал термовизионна камера.
„Не забравяйте поведението на България, което не беше последователно след българското председателство. България заложи на европейската карта влизането на Северна Македония и интегрирането и в ЕС. Това беше основният приоритет. Но в Берлинското председателство 2020 г. Борисов се уплаши и не прие решението и инициативата да се даде възможност да започнат преговори за влизането на Северна Македония и Албания в ЕС“.
Цветанов подчерта, че за разлика от България Румъния показва една последователна политика спрямо ситуацията в Украйна, спрямо Руската федерация и е държава, която има хоризонт какво трябва да правят нейните политици.
„Освен това политиката, която правим срещу Русия – виждате скандалното посещение на руския митрополит Антоний. Трябва да дадем отговори като политици защо Румъния видимо изпревари България през последните години, а имахме видима преднина през 2011г. Защо нямаме единна политика спрямо ситуацията в Украйна и прокарваме руските интереси, а това не остава незабелязано за демократичния свят“.
Цветанов е категоричен, че трябва да постигнем своите цели да влезем в Шенгенското пространство и в еврозоната. Това може да бъде осъществено, когато има политически консенсус по важни теми за страната ни във външнополитически план. И добави, че сега е бил най-благоприятният момент това да се случи. „Трябваше да има много силна дипломация от българското правителство, което за съжаление липсва. През последните 4 години страната ни е в турбулентност, която не дава хоризонт“.
Председателят на Републиканци за България заяви, че не се възползваме и от Плана за възстановяване и устойчивост, а Румъния, която дава за пример е взела 8 млрд. и 900 млн. евро, а ние не ги взехме тези пари. „Ще получим през този месец 2млрд. и 600 млн., а ще загубим 1,5 млрд., защото нямаме парламент, който да има ясни приоритети и законодателство“.
След посещението си в Съединените щати и участието на конференция на Атлантическия съвет Цветанов каза, че в Инициативата „Три морета“ в момента се обсъжда вариантът Украйна и Молдова да се присъединят към нея. „Тогава коридор „Виа Карпатия“ ще е много актуален“.
Цветан Цветанов изрази мнение, че подобни посещения имат съществен принос, за да сме част от демократичния свят и да коментираме теми за сигурността.
