Започнатата от Владимир Путин война няма рационални и постижими цели. Не е Украйна да не влезе в НАТО - това не се решава с война. Не е и твърдението, че в Донбас трябва да се говори на руски – това беше възможно и преди. Не за унищожаването на биолаборатории, които произвеждат вируси, предизвикващи безплодие у руските жени - такива лаборатории не съществуват. Войната е за унищожаването на Украйна. Като държава, като култура, като нация.
Путин не харесва Украйна. Той твърди, че руснаците и украинците са един народ и един език, а Ленин е измислил Украйна. Това означава, че в правилния, според него, организиран свят, не трябва да има Украйна. За това е войната. От друга страна имаме всички основания да се смятаме, че унищожаването на Украйна е само междинна цел.
По-голямата цел е война за подчинение на западната (европейската, християнската) цивилизация на Путин. Малко вероятно е той да планира да включи Франция или Испания в Русия, мисля, че плановете му на Запад не надхвърлят границите на страните от бившия Варшавски договор и може би "връщането" на Финландия. Но Европа и Америка трябва да си знаят мястото - да дишат повърхностно и да се страхуват! Следователно тази война не може да завърши, както повечето войни в историята, с постигане на споразумения и компромиси между воюващите страни.Украйна не може да се съгласи с искането за собственото си изчезване. Страните от бившия СССР и неговите сателити – с връщане към колониален статут или васалитет на Кремъл. Западна Европа и САЩ никога няма да признаят правото на Русия да контролира планетата.
Мирът може да настъпи след тази война само ако тя завърши с пълното военно и политическо поражение на Русия, на Путин и демонтирането на съществуващия режим, прекратяването на съществуването на държавата на Путин (не Русия, а точно сегашната форма на управление - враждебна към целия свят и към самата Русия). Всеки друг изход, независимо как ще бъде оформен, ще бъде само временно примирие, след което режимът на Владимир Путин, събрал сили, ще премине в нова атака.
Дори когато Украйна освободи всичките си земи - а рано или късно това ще се случи, защото целият ход на войната показва, че Русия на Путин не може да спечели на бойното поле - никакви споразумения и задължения, ако са подписани с Путин като легитимен лидер на държава, тоест ако признаят правото на съществуване на държавата му, няма да удържат Русия от нова агресия. В този контекст идеите, които периодично звучат на Запад, че след освобождаването на украинската територия, изцяло или дори частично, е необходимо да се започнат преговори с Путин, не са реални. Те не са съобразени с екзистенциалната опасност, която идва от нашата страна днес за света. Тоест, както в края на Втората световна война, преговори са били възможни и необходими, но след капитулация.
И както тогава, олицетворението на режима дори и да иска няма да може да го подпише - твърде много кръв има по него, твърде дълга история от лъжи зад гърба му. Тогава капитулацията е подписана от фелдмаршал Кайтел. Кой може да стане Кайтел при нас? Съратниците на Путин ще направят това, когато им стане съвсем ясно, че войната е напълно загубена, че руската армия рухва на фронта ден след ден, че ресурсите са свършили, а икономиката пропада надолу. Те, приближените му, ще направят това не за да спрат кръвопролитията или да спасят страната от хаос и глад, а заради себе си. В крайна сметка не им пука нито за Украйна, нито за Русия. Те се интересуват от себе си. Всеки от тях се нуждае от едно - прошката на Запада, за да може да използва милиардите си там, в „царството на бездуховността и русофобията“.Те не приветстваха особено войната, въпреки че ако Путин беше победил, щяха да продължат да му служат вярно.
Но те не искат той да загуби. Разбира се, човек трябва да събере смелост, трябва да разбере, че е още по-опасно да запазиш вярност, отколкото да я отхвърлиш.Надявам се, че кастингът за ролята на Кайтел вече е обявен, че ключовите фигури от обкръжението на Путин вече са получили или ще получат подходящи сигнали от Запада. За да настъпи след войната мир, а не примирие, окончателният мирен договор трябва да бъде подписан не между Украйна и Русия, а между Русия, от една страна, и Украйна и НАТО, от друга.
Путин често твърди, че е във война с НАТО – и това е редкият случай, когато казва истината. Договорът трябва да включва не само укрепване на териториалната цялост на Украйна и гаранции за нейната сигурност, но и изтеглянето на руските войски от окупираните територии на Грузия и Молдова, изтеглянето им от Беларус.
Той трябва да включва задължение за плащане на репарации и екстрадиране на всички военнопрестъпници. И най-важното – демилитаризация на Русия, лишаване от ядрения й арсенал – ако не беше той, Путин нямаше да започне тази авантюра. Или в краен случай международен контрол върху руските ядрени оръжия. Ако последва нещо като плана Маршал - съдействие, също под международен контрол, разбира се, за той също да се реализира под международен контрол в икономиката, в политиката и в социалната сфера за двадесет години напред. Това в крайна сметка ще успокои и руското население.Поражението често е изгодно - след поражението в Крим в средата на ХIХ век - отново в Крим!
И сега именно капитулацията на режима е в интерес на Русия и нейния народ. Сегашната власт на Путин унищожава не само Украйна, тя унищожава (вече унищожи!) и самата Русия. Ако това продължи, никога няма да излезем от ужаса, в който бяхме вкарани. Ще бъдем обречени на бедност, мракобесие и архаизъм, в училищата ни ще разказват, че Земята е плоска и стои на три стълба, ще допълним списъкът на страни и култури, които някога са били, но са изчезнали завинаги. Разбира се, нещо ще се случи на наша територия, но то вече няма да има нищо общо с нас, още по-малко с най-доброто, което сме имали. А капитулацията и демонтажа на режима ни дават шанс.
Много малък, трябва да разберете това. Но все пак шанс, който трябва да използваме.
Леонид Гозман,
„Новая газета. Европа“
