Темата на проблема е значението на творците в театъра и има ли политика в един театър, независимо дали той е националния или не. Моят здравословен проблем се измести, все едно някой да ми е забил нож в гърба, пък аз да гледам порязаното си кутренце. Не искам никой да натоварвам с това, извинявам се ако някой от близките ми се е разтревожил, просто така се случиха нещата, за съжаление се случват и лоши неща.
Това каза за ФрогНюз актьорът от Народен театър "Иван Вазов" Валери Йорданов.
Припомняме, че той влезе в болница след диабетна криза. Появиха се спекулации, че причината е случващото се в най-стария професионален театър у нас. Според източници на ФрогНюз две седмици преди Александър Морфов да напише "ДПС" и "Изчезвай" на вратата на Велислава Кръсетва, в театъра е имало и друг скандален случай. По заповед на Велислава Кръстева е разбита вратата на Златка Банева, дългогодишен служител на Народния театър, която вече е във филхармонията. Обяснението било "ние се разширяваме“. Този случай обаче е бил потушен. Именно тази случка е един от факторите, които са вбесили Александър Морфов и са го накарали да надраска вратата на Кръстева.
Валери Йорданов посочи, че продължава да иска оставката на директора на Народния театър "Иван Вазов" Васил Василев заради задълбочаващите се проблеми в институцията, които той самият е създал.
Ето го цялото интервю:
Г- Йорданов, кажете първо какво се случи, защо ви приеха в болница?
Когато последния път играхме “Хъшове”, получихме заповедта от т.нар. Етична комисия, всъщност не знам точно как да я нарека, която трябва да разгледа поведението на Александър Морфов. Тук искам да вметна, че Александър беше предупредил, че ще надраска вратата, в деня преди да го направи.
Получихме заповедта в антракта на “Хъшове”. Аз изиграх много трудно втората част, не можех да повярвам, че това се случва в днешно време.
След това се прибрах вкъщи и до сутринта четох разни изявления, интервюта, обръщения от въпросната дама, заради която стана конфликта и заради който Сашо беше обвинен във вандализъм, женомразство.
И изведнъж нашата обща работа напълно се обезсмисли във всичките тези построени лъжи и нападки.
Това по някакъв начин ме срина. Сутринта получих криза, отидох по спешност на лекар, бях с изключително високи стойности на захар и на кръвно, с пулс 120 в седящо положение и с крампи по тялото, схващане на мускулите. След това се прибрах вкъщи и 8-10 дни се опитвах да закрепя положението. В понеделника обаче получих нова криза. Бях прочел едно интервю, в което се твърди, че след като съм протестирал би трябвало да си върна заплатите на Народния театър.
Това ме срина още повече, защо тези заплати аз съм си ги изработил, все пак представленията, на които играя, са пълни догоре.
В момента го преодолявам, в сряда играя в “Хъшове”, надявам се да го изиграем, да имаме ясното съзнание, че публиката е най-важна, пък големите дела трябва да се решават вътре, но не и на сцената.
Кога излязохте от Ендокринологията?
В четвъртък вечер, след много молби да ме изпишат излязох от болницата. Искам специално да благодаря на лекарите от Ендокринологията в Майчин дом. Те ми направиха схема за лечение с нови лекарства и общо взето ме стабилизираха.
Иначе трябваше и тази седмица да съм там. Пуснаха ме на домашно лечение, за да мога в неделя да играя в рамките на закона, защото се оказа, че ако съм в болничен нямам право да участвам в представления, щял съм да бъда глобен.
В неделя имаше “Караконджул”, залата беше пълна, благодаря на зрителите, на публиката, на енергията. Вече се стабилизирам, утре ще играя в “Хъшове”, надявам се салона да е пълен и всички проблеми около театъра, да останат извън сградата по време на представлението.
Вярно ли е, че докато сте бил в болницата от ръководството на театъра са Ви звъняли, за да ви поискат доказателства, че сте там?
Самата вечер, когато ме приеха им се обадих да им кажа, че на другия ден няма как да отида на представлението. Поисках да подпиша документ, че на моя отговорност искам да изляза, да си изиграя представлението и да се върна, но ми се обясни, че ако нещо ми се случи по време на представлението, докторите и самата болница ще носят отговорност и няма как да ме пуснат да играя в това състояние.
Два часа по-късно от кръвна захар 20, аз рязко свалих на 1,2. Бях получил кетоацидоза /едно от най-опасните остри усложнения на захарния диабет, което може да доведе до диабетна кома или дори до смърт, бел.ред./ и добре, че не бях на сцената по това време.
Още самата вечер, когато влязох в болницата се обадих в театъра да има кажа, че няма как да има представление, изпращах им по вайбър снимки с документи, за да ги информирам къде съм приет, с каква диагноза съм.
На сутринта разбрах, че въпреки всичко, мои колеги сценични работници са били повикани да строят декора за това представление, който е много тежък строеж и веднага се обадих на театъра да ги попитам защо се извършва този безсмислен труд и защо така тормозят момчетата.
За мен това си е чист психически тормоз.
На среща ми се обясни, че след като не съм представил болничен, значи представлението още не е отменено.
Тогава моята лична лекарка взе телефона и обясни, че болничен се издава, когато бъде изписан пациента и все още не се знае как ще протече лечението. Беше попитана за информация точно какво ми е и тя естествено отговори, че това е лекарска тайна и може да я съобщи само на роднини и не по телефона.
Чух също така, че са ме обвинявали, че съм преигравал, което е наистина нелепо.
Аз съм играл “Хъшове” със спукано ребро и с комоцио и излизайки от операция от апендицит. Тогава излязох предсрочно, за да мога да отида на представление. Общо взето каузите, за които се боря в момента, са за “Хъшове” и неговия режисьор и по никакъв начин не бих си позволил да падне представление, просто стана инцидент.
Това е во някой да ме обвини, че ме е блъснала кола.
Мен най-много ме притеснява това, че се измести центърът на проблема. Темата на проблема е значението на творците в театъра и има ли политика в един театър, независимо дали той е националния или не. Моят здравословен проблем се измести, все едно някой да ми е забил нож в гърба, пък аз да гледам порязаното си кутренце.
Дали в Народния театър се опитват да докажат, че актьорите-бунтовници ги саботират? Имало е твърдения, че преигравате със здравословното си състояние.
Самата мисъл може да докаже колко са несъстоятелни тези обвинения, ако идват от театъра, защото може да идват и от други места, политически и неполитически обвързани.
Самата мисъл е нелепа, защото те самите много добре знаят, че ние играем във всякакво състояние, при нас няма температура, счупване, порязване и т.н.
Аз лично не бих свалил представление на “Хъшове”, само защото ми е хрумнало. Не бих попречил то да се играе и съм го играл във всякакви състояния. Така че това е нелепо и жалко, ако се твърди.
Какво бихте казали на колегите си, които застанаха от другата страна на Александър Морфов?
На всички колеги и познати, които заемат друга страна, имат друго мнение по въпроса за този конфликт, който вече трябва да се реши генерално отгоре искам да кажа да не се делим взаимно и да не се обвиняваме за това, че мислим по различен начин.
Няма да те разубеждавам, ако сме от различни спортни клубове, отбори. Просто ще знам, че ти си от другия клуб и когато имаме обща работа ще си я вършим. Идеологическите състезания, спорове, сблъсъци не се решават на сцената, не се решават в театъра. Пак казвам “Вън политиката от театъра, ако може please”.
Доста време мина откакто се разиграва този конфликт в Народния театър, но все още не се вижда изход от тази ситуация. Време ли е да се намеси Министерство на културата?
Нямам представа. Моята работа като актьор е като на боеца. Казват къде е фронта, той се качва на сцената и това е. Предполагам, надявам се да се реши отгоре.
Аз не казвам, че това ръководство не се справя, аз говоря с факти. Колко хора напуснаха, такива които познавам от 15 години, които работеха в този театър като професионалисти?
От тук до атмосферата вътре в театъра, в комисиите - случват се неща, които не е нормално да се случват в днешно време.Само съм чувал за тях, защото съм дете, което е хванало едва края на соца. Това е режим и се нарича диктатура. При положение, че има някаква такава диктатура, тя би трябвало да се обследва и то от хора, които могат да кажат “спрете”.
Защото актьорът вътре е пионка, той е арестуван със своите емоции, зависимости към професията, към живота си, към нещата които прави, те са от душа и той става като все едно да лъжеш някакви деца и да разчиташ на това, че след това ще са зад теб и ще те подкрепят.
Пак казвам, не обвинявам никого. Има хора, които трябва да си признаят грешките и да разберат, че явно не са за тук, явно са объркали полето.
Интервю на Констанца Илиева
