Румен Петков, депутат от левицата, обвини управляващите в насилие, полицейщина, бруталност и заплахи за убийство срещу колежката му Корнелия Нинова.
(За беззащитната Нинова, която другарчето спасява – друг път.) Все тежки грехове. Че има трески за дялане в правителството – има. Само че Петков не го направи като политик в опозиция, който умее да анализира слабите места на управлението и да предлага алтернатива. Нито дума не обели за акробатичните номера около АЕЦ – Белене и „Горна Арда”, работата с еврофондовете, тишината около заменките, контрабандата с горива (говори само за цигарите) и пр. Активистът от БСП се хвана за това, от което вероятно счита, че най-разбира - МВР. Очевидно бе забравил, че когато се сбъдна желанието му да оглави вътрешното министерство, това предизвика доста иронични подмятания дори в собствената му партия, които официозните медии му спестиха. (Същите се държат васално и слугински и с днешните управляващи.)
Та като един експерт Румен Петков пусна ироничната си усмивка и занарежда лошотии по адрес на ГЕРБ, министри и прочие сволоч. Ако той бе известен със своята принципност, откритост, последователност и морал – окей. Но за жалост не е. Дори обратно.
Да разчиташ на късата памет на обществото сигурно понякога помага, но може и да те подведе.
През 2007 г полицаи брутално се разправиха с протестиращи миньори от мини „Марица Изток” край Раднево. Някои от тях бяха бити, пуснат бе и сълзотворен газ. Видео от баталията обиколи страната. На него се виждаше как полицаи удрят главата на миньор в асфалта. Най-нагло Петков, тогава министър, обясни, че униформените всъщност се опитвали да попречат на мъжа да си удря сам главата в земята. Петков гордо застана зад действията на полицията.
По-късно полицаи пребиха младежи до Централни хали в София, защото лепели плакати. Петков обясни, че четиримата младежи нападнали шестимата горди пазители на реда. Не е смешно, трагично е, защото момчетата бяха влачени по арестите, а родители и правозащитници се сблъскаха с нещо подобно на Берлинската стена в лицето на бюрокрацията и МВР.
На 17 май 2007 г фоторепортерът от в. "Експрес" Емил Иванов бе бит от полицаи край служебния вход на Съдебната палата. Журналистът снимал в движение няколко пъти полицаите с бронежилетки, които вардели входа. На следващия ден негови колеги протестираха пред сградата на МВР. Петков се отнесе надминно и с презрение към случая.
В един момент министърът зарадва медиите с палячовщините си в Пловдив, където на пресконференция се изцепи: "Разбираме, че министърът застава прав или седнал зад главен комисар Валентин Петров. Разбираме също, че Куйович, Муйович и Уйович са опасни диверсанти. Разбираме и още много неща за българския министър на вътрешните работи". Това е само част от шоуто. Прокрадна се съмнение, че е прекалил с обедния аперитив, но Петков яростно отрече. Въобще той много се дразни, когато се намеква, че има проблем с алкохола. О.К., приемаме, че е трезвеник. Румен Петков – трезвеникът.
През януари 2009 г., изпратените от колегата на Петков Михаил Миков полицаи биха, преследваха и пак биха протестиращи пред Народното събрание, пред Паметника на Съветската армия, пред Ректората и Борисовата градина. После се оказа, че въоръжените до зъби униформени са се отбранявали и спазвали закона. За това Петков не обели и дума, а и никой не го попита.
В Уикипедия могат да се открият следните, трасиращи министерската му кариера случки.
Проф. Тодор Балкански, езиковед от БАН, разказва в предаване на програма „Хоризонт“ по БНР за пътен инцидент на магистрала „Тракия“ на 19 юни 2006. По думите му кола от кортеж с висока скорост закача огледалото му на магистралата. Когато проф. Балкански пита близкостоящ екип от КАТ защо не са реагирали на нарушението, отговорът бил, че това е кортежът на министъра на вътрешните работи. МВР официално отрече.[2]
На 17 януари 2007 в Гюргево, Румъния, Румен Петков е бесен на журналистка от БНР, която му задава въпрос, дали ще бъде възстановен на работа отстраненият шеф на Жандармерията Живко Живков, след като прокуратурата е обявила, че не намира материали за извършено от него нарушение. Журналистката е наказана с последно предупреждение.
Румен Петков произведе скандал и с чужди медии. Той разпространява лични данни за британски журналисти, провели разследване на Би Би Си, което разкрива канал за трафик на деца от България. Наши и чужди юристи са категорични, че Петков е нямал право да изкара подобни данни.
Кахърното шоу около белите му чорапи също е описано в Уикипедия, но ще го спестим, защото е зад санитарния праг и обижда читателя.
Особено знаков е случаят със срещата на Петков с т.нар. „братя Галеви” от Дупница в басейна „Спартак” в столицата. По-късно той се оправдава, че били „оперативно интересни”. В парламента Петков твърди, че са му дали важни сведения, свързани с националната сигурност. Посредник е Алексей Петров, който в момента е в ареста по различни тежки обвинения за престъпна дейност. Галеви също са обект на прокурорски разследвания и съдебни дела. Петков обаче пази сакралната тайна за „онзи” разговор, сякаш става дума за третата световна война. Излиза, че безопасността на обществото зависи от хора, обвинени в погазване на закона и министър, който бе принуден да подаде оставка, защото негови висши служители са обвинени във връзки с организираната престъпност. Абсурд. Тъпо, нахално, дръзко и арогантно също пасват за случая.
Водещите на Нова телевизия Витомир Саръиванов и Ели Гигова обаче така и не притиснаха червения депутат с въпроси от творческата му биография на политик и министър. И той се почувства като Макаренко сред група провинили се сираци... Имаше един-два плахи опита за съпротива на водещите, но силите им стигнаха до половинчато припомняне на събитията след 9 септември 1944 г. Тях Петков пропусна край ушите си като профучал мотоциклет на пистата в Долна Митрополия... Няма истинска журналистика там, където политиците биват оставени да ползват дадена медия като конгресна трибуна. Още повече такъв, който е загубил катастрофално избори само преди година, а се държи в студиото, пък било то и лятно крайморско, като касапин по време на Коч байряма... Това е унизително за водещите и медията, която представляват и атентат срещу нищожните наченки на гражданско общество. Все едно ни прожектират непрекъснато кадри от случилото се на 16 април 1925 г в храма „Св. Неделя” с напомнянето, че някой има ресурс да го повтори. Самочувствието и безпардонността, отказа да признаеш последствията от народния вот, говорят точно за това.
От друга страна Бойко Борисов, Цветан Цветанов и всички от правителството и ГЕРБ трябва да черпят Румен Петков на лягане и на ставане. С подобни критици трябва те са спокойни за мандата си, а ще спестят и пари за PR. Ако на такива кадри разчита и проекта „Първанов”, вторият мандат на ГЕРБ е в кърпа вързан. Който не вярва, да пита кметът на Плевен Найден Зеленогорски.
Димитър поп Кутуев
