”Оловна тишина” е документално разследване на Ивайла Александрова. То е базирано върху дело №585, по което е осъден и разстрелян поетът Никола Вапцаров. Книгата излиза 80 години след смъртта на Вапцаров. Според Александрова поетът е поел вината на тези, които е предал, но ще живее винаги чрез изкуството си.
Ивайла Александрова е работила с режисьора Костадин Бонев по документалния филм "Вапцаров – пет разказа за един разстрел". Авторката определя романа "Оловна тишина" за Вапцаров като премълчавана и скрита история на комунистическата партия. Александрова посочва, че нейният разказ се базира на факти: "Дошли са вече парашутистите и подводничарите, изпратени от Георги Димитров. Това е било акция не само в България, акция и в Германия, и в Чехия, и в Полша, в Корея дори. Целта е била да се покаже, че всички тези страни са на страната на Съветския съюз във войната", посочва Александрова пред БНР.
Писателката посочва, че когато "ги сриват от бой, те вече организират превземането на Европа посредством тези парашутисти, подводничари." Ивайла Александрова показва документи, които разкриват тази голяма подривна мрежа, върху които се базира процесът през 1942г. По–късно, когато комунистическата партия идва на власт, делото е било засекретено. Александрова изтъкна, че времето е било е много жестоко: "Всеки предава всекиго, включително Вапцаров."
Според Александрова всички са предали Вапцаров. Тя посочи, че успоредно с правния процес върви и едно разследване, което е предизвикано от ЦК на БКП. В него е необходимо да се опишат писмено кой, кого, как и защо са предали. Това е равносилно на паралелен партиен морален процес. Освен, че тези документи са крити близо 80 години, те са писани лично от самите предатели.
