Слушам по БНР във вторник по обед Румен Овчаров и у мен възниква съмнение, че машината на времето, за която пише Хърбърт Уелс още през 1895 г. все пак съществува. Май Тодор Живков е още жив, а политбюро на ЦК на БКП току що е обявило нови тезиси за социалистическото съревнование и развития социализъм. Овчаров ни убеждава колко полезни са енергийните зависимости от Москва със същия език и аргументи от 1960-те и 1970-те години.
Как трябвало да построим „Южен поток“, втора атомна в Белене и прочие проекти на дружбата. Предупреди също да не пипаме Лукойл, защото… нали…
„Вечна дружба“ – този лозунг от недалечното минало не е случаен и неслучайно хора като Овчаров, със сигурност начетен човек, ни говорят по този начин 32 години след икономическия крах на комунистическата система, възникнала в СССР след октомврийска революция/преврат. Мало и голямо у нас трябва да са наясно, че връзката с Кремъл не е по желание, а до доживот. И следващите поколения да си го знаят.
Овчаров громи също САЩ, Италия, Гърция, Белгия, Франция – провеждали лоша икономическа и финансова политика. Назидателно подчертава какъв голям външен дълг имали тези държави и как скоро ще имат тежки проблеми, а може и да не ги бъде въобще. Статистиката обаче показва, че най-голям външен дълг имат най-развитите държави в света: САЩ, Германия, Япония, Франция, Великобритания, Южна Корея и пр. Най-нисък външен дълг пък имат Северна Корея, Бруней, Ниуи и подобни на тях.
Слушам разгорещения социалист, бивш министър и представител на държавата в Лукойл, и се чудя, как е възможно в изброените страни да нямат поне един такъв капацитет, за да им каже колко са прости и че летят в пропастта. И ако нямат, защо не го поканят да ги светне за какво иде реч, горките. Помислете само: на път сме - без Русия да ги е нападала внезапно, - да загубим такива симпатични държави и големи държави, представляващи ¾ от Брутния вътрешен продукт на света…
Да се чуди човек на Путин за какво му е тази война в Украйна и заплахите да извади ядреното си оръжие, като спокойно може да се отдаде на сладка почивка в резиденцията в Сочи и там да дочака след някой-друг месец основните му врагове да се самозатрият. Прав е бил Ленин, че прогнилия капитализъм няма бъдеще...
Странно защо децата на Овчаров и другарите му учат в най-престижните западни университети, а не в Русия, но отговор не чакаме.
Само още трима Руменовци могат да му съперничат по обясненията в любов към Кремъл. Сетете се сами кои са… Не казвам, че имат финансов интерес – просто много силно обичат.
Емил Азар
