Масово избирателите не отидоха да гласуват. Това е големият знак. Хората нямат доверие, не харесват кандидатите, но още повече не харесват партиите и тяхната политика. Това е очевидно. Доверието е под санитарния минимум.
Главната причина е отказ да се поеме отговорност за резултатите.
Тежка загуба претърпя БСП. Нейните ръководители обаче твърдят обратното. Пред НДК вътрешният министър Румен Петков спокойно заяви, че социалистите са запазили своето присъствие в местната власт. В същото време в родния му Плевен синият Найден Зеленогорски спечели трети мандат без балотаж. Депутатът и близък приятел на Петков Васил Антонов не привлече и половината от гласовете на своя опонент.
В Бургас Йоан Костадинов губи категорично. В София БСП претърпя истинско поражение от Бойко Борисов. От първа сила в общинския съвет отива на трета позиция.
В Благоевград Константин Паскалев отива на балотаж, но бе „бит" от опонента си Тасевски.
Сергей Станишев опита да обясни случилото се като урок, а не като трагедия. Засега Георги Кадиев единствен признава големит шамар в столицата и неубедителните резултати в страната. Но и него партийната дисциплина не му позволява да отиде по-далеч в изводите си. Ще доживеем ли някога лидери от „Позитано" 20 да признаят, че са организирали лоша кампания, с лоши послания, прасирани чрез дразнещи и непрофесионално заснети клипове и да последват оставки. Не съм оптимист.
„Дясното" няма причини да злорадства, защото е затънало в същото блато на казионна политика. Дори т.нар. победи в някои градове не се дължат на централите и модерни промени, а на личните качества на местните представители. Зеленогорски в Плевен е типичен пример. Мартин Заимов може би е добър избор, но посланията му са повече като към французи и швейцарци, но не и към българи. Той има потенциал, но дали ще има и подкрепа, ако реши да продължи политическата си кариера е друг въпрос. Константин Папазов бе честен и открит, но усещането, че го използват не напусна избирателите до последния момент. Той призна слабият си резултат, но пък се радваше, че поне не е отнел гласове от Заимов, с които той да изостане от Бриго Аспарухов. Партиите, застанали зад Заимов и Папазов се задоволиха да отправят упреци към Бойко Борисов и да иронизират ГЕРБ. Видя се, че ползата от подобно поведение не е голяма.
НДСВ го няма. Милен Велчев се направи, че не вижда този факт. Всички други обаче го видяха. Криенето на проблемите обаче не означава, че те не съществуват. Това е опасна игра. Да се опитваш да замазваш очевиден неуспех, да залъгваш своите поддръжници с думи без смисъл, е поведение на амбулантен търговец, който иска да продаде пиринчен пръстен за златен. Трудна работа. НДСВ се загуби някъде в превода на някакви сложни и овъртяни послания, които могат да се кажат с две-три прости думи.
Лидерите на ДПС се държат надменно, уверено, докачат се от журналистическите въпроси и прекъсвания, отричат купуваните на гласове и изборния туризъм. Повтарят непрекъснато, че движението се отваря, че печели „българска територия". Не казвата само как, но истината е, че печелят. Докога? Това трябва да реши българският избирател.
Земеделските формации са толкова разпръснати, толкова разнолики и разногласи, че дори нямат едно или няколко лица, чрез които да ги разпознаваме. Но също се хвалят с някакви успехи и победи, цитират някакви статистики. Къде ги видяхте, бе, хора, тези успехи.
Бизнес формацията „Лидер" в София показа, че с много пари и слаб кандидат се постига мизерен резултат. Участието на проф. Драгомир Драганов в кампанията ще се запомни със скъп концерт, придлужен с ядене и пиене без пари, след което площада пред „Св. Александър Невски" приличаше на бунище. Толкова досадно, че дори за виц не става.
АТАКА взе своето. Партията на Волен Сидеров показва устойчивост. Не се сбъднаха прогнозите, че е временно явление, че няма постоянен електорат. Има потенциал, има и бъдеще. Сидеров днес, не е Сидеров от вчера.
Думата победа има право да използва единствено ГЕРБ и Бойко Борисов. Независимо от всички конюктури, условности, обстоятелства и прочие - тази партия показа, че е факт, че има подкрепа и с нея ще трябва да се съобразяват всички. Но... Все още много неща около ГЕРБ не са ясни. Липсва конкретика, преобладават заявките за нещо, което ще се случи по-нататък, а не точно сега. Липсва алтернативен поглед към властта. Управляващите се критикуват доста общо и повече емоционално, отколкото политически и с конкретни факти. Очакванията са големи, а хората са уморени. Самотният герой, ролята, която сякаш е писана за Борисов, трябва да се поразчупи. Да си недоволен от всички, да се цупиш и заканваш е романтичен период от кариерата, която е захванал.
Слабата активност е плод на голямото недоверие. Липсата на откровен разговор между политици и избиратели засилва демаркационната линия между тях. Ако си загубил и признаеш честно това има голяма вероятност да те разберат и подкрепят. Лъжата отблъсква. Отвращава неистовото желание да се търсят грешки у другите, а да се премълчават собствените кусури. Това демобилизира и демотивира избирателите. Ако политическата класа продължи да се придържа към това поведение, ще бъде прокълната съвсем скоро.
Пустословие, гръмки обещания и купуване на гласове може да качи във властта малко хора. За да се развива държавата все пак най-важно е точно негласувалите да поемат към урните. Грубите сметки от изборите на 28 октомври показват, че една трета от гласувалите, са били купени. Поне това се видя в репортажите на медиите и сигналите по места. Това, че прокурори и полиция бяха ангажирани с проблема само показва, че той нараства.
Ако към пазаруването на гласове прибавим нелицеприятната кампания на много от кандидатите, ужасните послания и клипове, компроматната война, която не стихна до самото гласуване, откровената първенющина на партии и техните лица, наливането на пари в напълно безмислените плакати и платени публикации, привличането на неподходящи хора за властта, може да се каже, че видяхме една грозна кампания. Скъпа и грозна. Нещо като вой на глутница вълци, които искат овцете да ги припознаят за свои водачи. Дали Бойко е част от глутницата или е овчарят - предстои да разберем. Той регламентира образа на момчето от улицата, което може да върти тоягата и е другарувало с лудите глави на прехода. Вотът прие и официализира този образ.
Все пак голямата въпросителна се отнася за негласувалите. Знае се, че повечето от тях не приемат старите лица и послания, искат промяна. Въпросът е кой може да я предложи.
Д-р Лъчезар Маринов
