2022 г. не се оказа толкова по-различна от 2021 г. - страната ни продължи да се тресе от политическа несигурност, но този път в контекста на военен конфликт само на няколкостотин километра от България. Това, оказа се, даде хляб за много спорове и проблеми - от даването на оръжия на Украйна, през газовите доставки и галопиращата инфлация, до политическите надпревари за това кой е по- по- най-евроатлантик.
Започнахме годината с редовно правителство. Това само по себе си беше нещо сравнително необичайно, предвид поредицата от избори през 2021 г. - април, юли, ноември. Е, ноември 2021 г. се оказа печеливш (до някъде) и парламентът успя да излъчи правителство, което се крепеше на… сложна конструкция.
Четири почти несъвместими партии решиха да поемат управлението на страната ни - в един кюп влязоха “Продължаваме Промяната”, “Има такъв народ”, БСП и “Демократична България”. Комбинацията от социалистите и градската десница беше тиктакаща бомба още от самото начало, предвид дълбоките антикомунистически корени на ДБ и дълбокото комунистическо минало на червените. Взривът обаче не дойде от там.
В началото на юни 2022 г. “Има такъв народ” реши да се оттегли от коалиционното управление покрай напрежението със Република Северна Македония и така нареченото “френско предложение” за излизане от задънената улица, която пречеше на Скопие да тръгне по пътя на своята евроинтеграция. Това преля чашата на коалиционното напрежение, но то не започна тогава.
Още отпреди това от партията на Слави Трифонов обвиняваха Кирил Петков и Асен Василев в авторитарно управление на коалицията, вземане на еднолични решения, без съгласуване с партньорите и натиск - твърдения, които от ПП отричаха. Нещо повече - обвиниха партията на Слави, че иска милиони през МРРБ, чиито министър бе именно от ИТН - Гроздан Караджов. Той впоследствие опроверга тезите на ПП с документи, но гласът му сякаш бе глас в пустиня.
Стигна се до неочакван разпад на коалицията, който обаче не бе напълно достатъчен за свалянето на правителството.
Така се премина към врътките с отстраняването на Никола Минчев от председателския пост в Народното събрание. От “Има такъв народ” тогава поискаха оставката му заради начина, по който провел заседанието по казуса с “Македонияяяя” и изслушването на външния министър Теодора Генчовска (ИТН) по въпроса с диалога със Скопие.
Тогава от ГЕРБ, ДПС и “Възраждане” също яхнаха вълната и поискаха Никола Минчев да слезе от председателския пост. Исторически погледнато това е тест за мнозинството в Народното събрание. Тоест - отстраняването на Минчев означаваше само едно - кабинетът на четворната… тройната коалиция в лицето на ПП, БСП и ДБ просто нямаше как да оцелее.
Така стигнахме до изборите през октомври. Те се оказаха фатални за “Има такъв народ”, които въпреки популизма си, не успяха да върнат доверието на избирателите си и останаха под 4-процентовата бариера. Вотът през октомври се оказа фатален и за БСП, които загубиха още гласоподаватели. Сега, надявайки се, че ще върнат процента на симпатизантите си, гласуваха за "реабилитирането" на хартиената бюлетина. Друг е въпросът дали това изобщо някога ще се случи, имайки предвид недоволството към лидера на партията Корнелия Нинова и нейното авторитарно управление.
Печеливши от цялата ситуация се оказаха от “Възраждане”, които качиха значително електоралната си подкрепа, благодарение на изопачаване на факти и популистка реторика, добре прикриваща крайни възгледи. Партията на Костадин Костадинов продължава да настоява да управлява самостоятелно, играе като “черна станция” в Народното събрание, обявява се против всички, но пък се оказва доста близка по възгледи и нужна като гласове в НС що се отнася до въпроси като хартиената бюлетина, антикорупционното законодателство и прочее…
Интересно се оказа, че още един сравнително безхарактерен субект успя да влезе в 48-мия парламент. Партията на Стефан Янев “Български възход” демонстрира диалогичност с всички, отворила е… врати към всеки и драпа за третия мандат, чието връчване обаче (ако се стигне до там) ще бъде в началото на идната година.
Някъде между всичко това се случи войната в Украйна. На 24 февруари Русия нахлу в страната и започна така наречената си “специална военна операция”. Пропагандната машина на Кремъл упорито отказва да нарече конфликтът с истинското му име, а това, оказва се, е проблем и на родните политици.
Трудно се прикриват връзките с Русия, когато едновременно се обявяваш за поддръжник на “евроатлантизма”, но същевременно уклончиво отговаряш на въпроса дали Кремъл води война в Украйна, или не. Трудно се прикриват връзките с Русия, когато при гласуването на военна помощ за Украйна тиражираш тези като “страната ни ще бъде вкарана в конфликт” и гласуваш с “против”. Редица държави вече са предоставили оръжия на Украйна и не са влезли в конфликта. Още повече, че Москва определи страната ни като “неприятелска държава”, много преди това решение.
А когато един ляв депутат каза всичко това от трибуната на парламента съвсем наскоро, бе изключен от групата на една лява и много модерна партия. Това, разбира се, беше просто съвпадение…
Каквото и да си говорим обаче, войната в Украйна ни навлече проблеми. Най-големият е рекордната инфлация. Друг е върпосът дали става дума за спекула с цените или реални проблеми, тъй като въпреки спада на инфлацията, цените по магазините продължават да растат, както показаха последните данни на Националния статистически институт. С 2.2% скочиха цените от февруари до март тази година, след като избухна войната. От началото на годината (март 2022) спрямо декември (2021 г.) НСИ отчете инфлация от 5.2%. Към днешна дата близо 17% е годишната инфлация спрямо ноември миналата година.
Проблем за нас се оказа и газа. Русия беше един от основните доставчици на синьо гориво, но след като Кремъл ни обяви за “неприятелска държава”, а “Газпром” врътна кранчето в нарушение на договора, България се оказа с недовършен интерконектор с Гърция и предизвикателство да намери някакъв газ, с който да изкараме зимата. Темата дори започна да се експлоатира политически и стана повод за престрелки. От ГЕРБ обвиниха ПП, че са купували по-скъп газ през посредници, а тезата бе подхваната от служебното правителство. Прокуратурата също започна проверки.
Арестът на Борисов
Да, това също се случи тази година. На фона на политическите престрелки, това заслужава отделно внимание, защото обществената реакция беше наистина огромна. Facebook буквално изригна след новината, че Борисов е бил отведен в Главна дирекция “Национална полиция”. Арестувани бяха още бившият финансов министър на Борисов Владислав Горанов и пиарката му Севдалина Арнаудова.
Домовете на задържаните са били претърсени в хода на проверки по неотложност, което не изисква разрешение от съда.
На брифинг в кулоарите на парламента Асен Василев от “Продължаваме Промяната” заяви, че случилото се е по сигнал на бившия хазартен бос Васил Божков и доклад на АДФИ от юли миналата година. Докладът установи загуби за бюджета в размер на близо 557 милиона лева заради бездействието на Комисията по хазарта, подчинена на финансовия министър Владислав Горанов. Тогава АДФИ установи, че за проверения период 1.1.2014-31.12.2019 г. е налице заплащане на по-малък от дължимия размер на таксата.
Арестът на лидера на ГЕРБ накара стотици симпатизанти на партията бързо да се мобилизират и да отидат пред сградата на ГДНП, където бе задържан Борисов и да скандират “Бойко, ние сме с теб!”. На следващия ден Борисов, Горанов и Арнаудова бяха освободени, без да им бъде повдигнато обвинение. В същия ден на рехав протест пред Министерския съвет се събраха симпатизанти на ГЕРБ, както и цялата парламентарна група на Борисовата партия и кметицата Йорданка Фандъкова. В поредица от изказвания те призоваха за предсрочни избори, които се случиха в крайна сметка, но не заради това.
Арестът на Борисов окончателно бе обявен за незаконен от Столичния административен съд.
“Заповедта за задържане "не покрива стандарта за законност и за непроизволност, като основополагащи общи принципи при ограничаване на правото на свобода и сигурност“, се казва в решението на съда.
Насред трагедии и безпътица, имаше и място за оптимизъм. Енергията на хората от площада се пренесе в инициативи за спасяване. Благодарение на волята и упорството на доброволци, бе открит изгубения Сашко в гората край Радомир. И до този момент остава загадка как малкото 12-годишно момче е оцеляло 9 дни и 8 нощи на студа, под открито небе в гората. Важното е, че историята завърши с щастлив край, въпреки че надеждата бе изтъняла съвсем накрая.
Зареждаща се оказа и частната инициатива на издателя Манол Пейков за събиране на средства, с които да се купят генератори за обстрелваните с руски ракети населени места в Украйна. Видяхме вълна от съпричастност и готовност да откликнат не само заможни хора, но и такива, които едва връзват двата края. Отзивчивост и човещина.
Не по-различно бе и положението с украинските бежанци, които решиха да дойдат у нас, за да се спасят от бомбите. Обикновените хора отвориха не само сърцата, но и домовете си, за да ги приемат и да им дадат надежда. Жестове, които дават смисъл да продължим напред с гордо вдигната глава.
През 2022 г. се случиха много неща. Годината бе наситена със събития във вътрешнополитически план, които не биха могли да бъдат обхванати само в няколко страници. Оказва се обаче, че отново сме се запътили към избори, след като конфигурацията в парламента май не позволява излъчването на нов редовен кабинет. Ще поживеем, ще видим, както се казва. Но сега стига толкова. А и май на всички ни е дошло до гуша от това.
Затова наздраве и весели празници.
Джесика Вълчева
