С желание и въображение детската писателка Петя Кокудева ни разказва за вълшебното усещане на приказния свят и за необходимостта човек да може да фантазира, защото често тази способност ни е необходима, дори когато пораснем. С финес Петя ни показва и красотата на пътуването, очарованието от срещата с другите, дори когато са напълно непознати, за възможността от споделянето, както и откриването на различни култури.
В интервю за ФрогНюз детската писателка Петя Кокудева споделя, че литературата е „опит за общуване”, както и че на децата им е приятно „да вярват в приказки и във фантазии”, защото порастването е неизбежно, но важното е всички ние да запазим това усещане в своя живот.
Децата се открояват с това, че по-лесно и бързо се впускат в мечтаене или фантазиране, но Петя е убедена, че те много добре осъзнават „къде е границата с реалността”, защото „въображението и истината не са врагове, а партньори.”
И тъй като е важно да съхраним добротата си, според Петя Кокудева тя си прилича с щастието, защото ние имаме добри и щастливи моменти, но не е възможно да сме добри и не сме щастливи генерално или непрекъснато. Петя казва, че е хубаво човек да се стреми към тях, защото опитът на всеки един от нас, е много важен.
И да не забравяме, че освен всички грижи, които имаме, както и изпитанията, които ни сполетяват, е важно да съхраним усещането си за приказност в този материален и забързан свят, в който се намираме. Всеки има различни навици и ритуали за това. Петя Кокудева ни разкрива, че тя успява да запази усещането си за приказност, като съхранява необичайни истории, за които научава от книги или от реалността.
Ето цялото интервю с Петя Кокудева:
Тази година излезе стихосбирката „Юху-буху-измислячус!“. Защо е важно децата да упражняват своето умение за фантазиране?
Защото да фантазираш означава да изобретяваш - да преподреждаш и сглобяваш това, което вече знаеш и носиш - по нови, творчески начини. Това умение помага във всичко после: да се преподредиш емоционално или поне да си отворен за това; да си изнамираш цели и занимания, за да влагаш жизнената си енергия по-смислено; да съумееш да измислиш как да се сдобриш с някого, пр. Фантазирането е детският модел на онова, което наричат „problem-solving”.
Наскоро отмина Панаирът на книгата в НДК и Международният литературен фестивал, на който автори от различни страни се срещат. Защо е важно да има такива събития и с какво са ценни те?
Благодарение на подобни събития - с уговорката, че се правят с вкус и мисъл - се формира общност. А общността помага на тези в нея да се развиват, да се оглеждат един в друг, да се критикуват градивно. Все пак литературата е опит за общуване.
Защо е важно да запазим чистия си, детския си поглед към Рождество и към Коледа?
Този въпрос ми напомня за една концепция на Корней Чуковски, който обяснява как децата с охота се впускат в измислиците, въпреки че много добре знаят, че са измислици, а не реалност. И не бива да се тревожим, че ще създадем погрешни представи у децата, защото те знаят кое е реално и кое не. Просто им е приятно да вярват в приказки и във фантазии. Както впрочем на всички нас после, в Големия живот. За мен детският поглед е това: да си позволяваш да се впускаш в мечтаене или фантазиране, осъзнавайки много добре къде е границата с реалността. Както пише в предговора на „Юху-буху-измислячус” - въображението и истината не са врагове, а партньори.
Какво е Вашето усещане за Коледа - пиршество за сетивата или по-скоро аскетичен уют?
Моите Коледи обикновено са свързани с глад, ха-ха. Няма трапези, няма пиршество, няма подаръци. Обикновено сме някъде на път - помня по Коледа преди няколко години бяхме в пустинята Негев в Израел. Нямахме особено много неща за ядене, не бяхме в празнични дрехи. Но пък беше жизнеутвърждаващо да видя някой ибекс по ръждивите скали или да гостувам на непознат възрастен евреин, с когото хапнахме банани. Обичам да съм на път по празници - да ми е леко на стомаха, да ми е лека раницата на гърба, да ми е изненадващо за ума.
Детската писателка Петя Кокудева
Какво за Вас е вълшебно на Коледа?
За мен вълшебство е да срещна човек, който да ми разкаже нещо важно за себе си. Нещо, което по свой начин ще промени и помогне и на мен. Затова обичам пътуванията - срещаш хора, с които нямате много време заедно и затова си разказвате важни детайли или истории от живота си. Улеснение е, че повече вероятно няма да се видите и няма тревога в това да се разкриеш. Да се получи общуването - това е за мен вълшебство (защото, да си го кажем честно, в днешни дни общуването на живо все по-рядко ни се получава).
Как съхраняваме усещането си за приказност в този материален свят, в който се намираме и въпреки че порастваме?
Аз лично си го съхранявам с необичайни истории - от книги или от реалността. Оставям ви тук ето тази, съвсем истинска е: Една от отличителните черти на Талъс Тейлър, съавтор на Барбароните заедно с жена си, била любопитството му. На 80 години той имал такова любопитство към китайската култура, че изучавал езика. Поканил един китайски студент, учещ във Франция, да му бъде домашен учител. Господин Тейлър не след дълго се научил да изписва на китайски имената на всички барбарони.
Защо е важно да запазим чувството за доброта помежду ни?
Добротата е малко като щастието - имаме добри и щастливи моменти, но не сме добри и не сме щастливи генерално. Всякакви сме - така са устроени нещата и в това няма нищо противоестествено. Намирам за много свирепо и безпощадно да изискваме от някого да е “добър” през цялото време. Виж, да има подобен стремеж, да се опитва - това е съвсем друго. Затова по-горе казах “да ни се получи общуването”. И с всичко останало е така - получава се за кратко, нещо кликва, нещо се завихря и ето, радост! След малко обаче вече го няма. Както би казал Алън Уотс, предпочитам чара и виталността на несигурността, на постоянната убегливост.
Петя Кокудева е детски писател и пътешественик. Родена е в гр. Смолян през 1982г. Има бакалавърска степен по „Журналистика“ и е магистър по „Творческо писане“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е като журналист и копирайтър. Занимава се с драматургия за куклен театър. Тя е автор на книгите: „Лулу” (2011г.), „Лупо и Тумба”, част 1 (2018г.), „Лупо и Тумба”, част 2 (2018г.), илюстрирани от италианската художничка Ромина Беневенти, „Поздрави от синята палатка” (2019г.), пътеводител за пътешественици, „Малки същества” (2020г.), „Питанки” (2020г.), „Юху-буху-измислячус!” (2022г.) е в тандем с художничката Антония Мечкуева.
Дебютната ѝ книга „Лулу – детски стихотворения за възрастни“ печели Специална награда на националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ през 2012. През 2017г. е отличена с националната награда „Константин Константинов“ за принос в детското книгоиздаване. През 2018г. завоюва “Христо Г. Данов” в категория “Детска книга”. През тази година спечели награда “Перото” в категория “Детска книга”.
Петя е съавтор и на серия весели учебни помагала - "Вълшебно лято".
Някои от стихотворенията ѝ са превърнати в песни, други са включени в читанките за първи, втори и трети клас.
Нейни детски книги са преведени на немски и унгарски.
Интервю на Ирина Тодорова
