На днешният ден честваме Бъдни вечер. В полунощ, според православната църква, в една пещера около Витлеем се е родил Иисус Христос. Най-ценното е, че цялото семейство се събира около трапезата в очакване на раждането на Божия син - Исус Христос. На днешния ден приключват и 40-дневните коледни пости, които са започвали на 15 ноември.
Имен ден празнуват Евгени, Евгения, Жени, Бистра, Благороден, Благородна, Малчо (от словосъчетанието Малка Коледа), Малик, Мален, Малена, Малин.
Съществуват народни вярвания, според които божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Интересен факт е, че въпреки липсата на информация за конкретната дата на рождението на Исус Христос, през VI век Църквата решава празникът да бъде на 25 декември, за да се премахне почитането на персийското божество Митра.
Според традициите трапезата тази вечер трябва да е тържествена, тъй като това е последният ден от четиридесетдневните коледни пости, които са започнали на 15 ноември. Ястията трябва задължително да са постни и да са нечетен брой – 7 (колкото са дните в седмицата), 9 (колкото трае бременноста при жените) или 11.
Приготвят се празнична пита с късмети, варено жито, варен боб, сарми с ориз или булгур, ошав, баница с тиква и други като всяко ястие има важна за българина символика. На трапезата също могат да се сложат чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино и ракия. Съществува обичай под масата да се разстеле слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Също така в миналото до трапезата са се поставяли различни предмети: ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп.
Друг неотменен символ от трапезата за Бъдни вечер е питата с късмети. Какво се слага в питката зависи от човека – понякога се слага сребърна пара, а понякога дрянови клонки, различни варива и семки, символизиращи плодородието и здравето. Според вярванията на българите хлябът е безкръвна жертва и с него можем да умилостивим по –висшите от човека сили. Формата на питата е винаги кръгла, за да символизира безконечността, цикличността в живота и се украсява с форми от тесто изобразяващи кръстове, узрели класове, рало, орач, животни или плодове – символи за благополучие и плодородие.
