България изпраща една добра година. Не защото икономиката се развива добре: България е сред най-големите производители и износители на трите най-важни военновременни стоки - електричество, зърно и оръжия.
Но и преди е имало такива периоди.
Не защото макроикономическите параметри - на фона на небивалия политически шум - са добри. България е сред страните в ЕС с най-нисък дълг към БВП, с едни от най-ниските лихви за бизнес и население, дори с един от най-ниските бюджетни дефицити. А и инфлацията е сред най-ниските в страните от Източна Европа в близост до Украйна.
Но и друг път сме имали добри параметри.
Не защото енергетиката - въпреки своята нереформираност - дава спокойствие през зимата за бизнес и население - във време на напрежение за сметките в цяла Европа. Защото се оказваме сред най-малко зависимите от газ за ток в Европа. А газът, който - според служебния кабинет щеше да ни потопи, ако не е газпромски - се оказа достатъчен с най-после пускането на историческия интерконектор и не толкова скъп, там където наистина е нужен.
Не и заради най-после решения въпрос с Македония; не само заради топ местата на българските ученици в международните олимпиади; не заради многото успехи на българите у нас и по света.
А защото тази трагична война в Украйна свали маските на "героите" на Прехода и вече имаме оголен конфликт - минало срещу бъдеще - с ясни страни по него.
Защото през тази година прекъснахме мощните корупционни потоци от Газпром, от ядреното гориво на АЕЦ, а скоро и от Лукойл към нашия политически елит.
И най-вече - защото започна началото на края на руската доминация над нашата държава, която с приливи и отливи ни държи в мъртва хватка още от 9.9.1944 г.
Свидетели сме на исторически прозорец да се освободим нак-после от мъртвата хватка на Кремъл.
Пропуснахме шанса в края на 90 те години, когато въпреки успехите на членството в ЕС и НАТО - елитът на БКП и ДС получи реванш и пак окупира властта в полза на Кремъл. Така от членството в ЕС те получиха милиардите, ние само свободата да пътуваме. А членството в НАТО беше нещо като застраховка за нашия елит - срещу 2-3 бази и мисии - да не бъде закачан за своите безчинства от Запада.
Сега - със смяна на геополитическия вятър - ТОЙ и КОЙ пак проправят пъртини до Вашингтон като защитници на евроатлантизма - виждате как гласуват с невиждан ентусиазъм самолети, оръжия, забрани на Лукойл и пр. На колене падат пред вселенския Патриарх, делегации пращат в САЩ да лобират за снизхождение.
Но Тръмп го няма, а "Магнитски" тепърва ще си казва думата. Вече имаме писмо от важен конгресмен как се прилага у нас. Наместникът на кремълските интереси вече претърпя тежки загуби за грипена, газпромския газ, руското ядрено гориво, оръжията за Украйна, остана му един Лукойл.
Дори в пропутинските ни медии има раздвижване на застоялия въздух.
Геополитиката раздвижи политическите пластове и у нас и старият ни кому-десарски елит се бори със зъби и нокти за своето оцеляване.
Големият въпрос на 2023 г. е пак ли ще чакаме нов 10 ноември или този път българите сами ще узреем за смисъла на свободата и ще се борим за нея?
Икономистът Евгений Кънев, Фейсбук
