Няма как на разливът на амоняк в Сърбия, който е станал на 30 км от българската граница, да достигне до нашата страна, обясни пред Радио София пулмологът д-р Александър Симидчиев. И даде подробни разяснения.
Т. нар. безводен амоняк, който е произведен в Девня и е транспортиран в Сърбия, се използва в селското стопанство и в индустрията. Той е вещество, което лесно и бързо се свързва с вода. Част от проблемите произтичат от това, че когато амонякът попадне върху тъканите той буквално изсмуква водата от тях.
При нормални условия той е газообразен. Течен е под налягане в цистерните или при ниска температура.
При отваряне или припукване на цистерна, се изпарява. Понеже е с около половината тегло на въздуха, се издига в горните слоеве на атмосферата, но може да остане и ниско под формата на мъгла, ако има висока влажност.
Няма как човек да не разбере, че вдишва амоняк, защото той дразни лигавицата, носа, очите, дихателната система, подчерта специалистът.
Ако течен амоняк попадне върху кожата, може да причини студови изгаряния.
Когато човек е изгубил съзнание, амонякът в ниска концентрация се използва за медицински цели. Вдишването няма дълготрайни ефекти, освен ако концентрацията не е много висока.
Попадайки върху лигавицата, има леко алкална реакция. Може да предизвика осапунване, което води до разрушаване на част от клетките и възпалителна реакция.
Правилната реакция при попадане на аномяк и дразнене е обилно обливане или измиване с вода. При висока концентрация кожата може да се намаже с калциев клюконат.
